Д имитър Илиев хвърли оставка като заместник-председател на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, разкривайки доста смущаващи детайли за безхаберието на отговорните институции по отношение пътната безопасност. Анита Иванова от Vesti.bg продължи темата с пътната безопасност, този път с друг изявен автомобилен състезател и радетел за пътна безопасност, Румен Дунев. Представяме ви най-важните акценти от това интервю, дано някой от отговорните хора в държавната администрация обърне внимание. Защото статистиката е ужасяваща. Отново имаме трима загинали по пътищата през последното денонощие.
Румен Дунев
Статистиката показва, че въпреки акциите на полицията, има много нарушения. Как си го обяснявате?
Това не трябва да е акция, а да бъде един постоянен контрол. С градация на наказанията шофьорите ще се стреснат, защото в Гърция, например, за водачи, които отказват да дадат кръвна проба, наказанието е 6 месеца затвор, 1200 евро глоба, както и 2 години отнемане на книжката. Имаше предложение у нас за градация на наказанията – човек, който шофира в нетрезво състояние или под въздействието на наркотици, да му бъде конфискуван автомобилът.
Адвокати обаче казват: „Ако колата е семейна собственост, например, съпругата, каква вина има?“. Тук идва ролята на семейството. Ако съпругата знае, че водачът, качвайки се пиян, ще има опасност да остане без кола, има натиск от семейството да не се случват такива беди на цялата фамилия. Всички тези предложения трябва да влязат в Закона за движение по пътищата, който се разисква вече 12 години и още не може да стане факт.
А този закон е може би един от най-важните в момента, защото всеки ден заради инциденти по пътищата си заминават човешки животи."
Преди години борбата по пътищата беше срещу пияни шофьори, но сега статистиката показва, че такива употребили наркотици са много повече. Това не е ли по-страшно?
Преди нямаше такива съвършени технически средства, с които да се правят проверки и контрол. В момента има много точни уреди, които правят прецизен полеви тест и анализ. Това е едно от нещата, а другото нещо е, че акциите, които се провеждат сега, проверяват голям брой водачи и вероятността да хванат повече такива употребили алкохол или наркотици, е много по-голяма. Затова тези акции не трябва да спират. Необходимо е да бъдат целогодишни и да има по-засилен контрол не само върху водачите, а върху моторните превозни средства и тяхната изправност.
Как стои въпросът с глобите и тяхната събираемост. Може ли едно нарушение да е регистрирано, но да не е обработено?
С устройствата, с които разполагат пътните полицаи, при всяка една проверка и при въвеждане на ЕГН на водача или на булстат на фирмата, за фирмените автомобили, излизат автоматично наказанията. Те се връчват на място, при самата проверка, когато водачът е спрян на пътя. В последното обществено обсъждане на Закона за движение по пътищата много сериозно бяха залегнали тези точки относно събираемостта. За съжаление дори и тези текстове не успяха да минат и в Закона за движение по пътищата в момента отново няма промяна.
Дайте пример за държави с добри практики относно движението по пътищата?
Както вече споменах, една такава държава е Гърция. Освен това трябва да отбележа, че има много шофьори, които карат на територията на България с превишена скорост под въздействието на наркотици и алкохол, и същите тези, когато преминат границата, стават други водачи. Усещането в България, че може да ти се размине или да платиш, и така да излезеш от ситуацията, в която си попаднал, е много голямо. Когато това усещане изчезне, а дойде чувството, че има много сериозен контрол, тогава войната по пътищата сама ще започне да се свива.
Един от основните проблеми при шофьорите е концентрацията – музика, телефони, гримиране, хранене...
Единственото спасение е самодисциплината. Повечето от шофьорите си мислят, че на тях нищо лошо няма да им се случи, както и че няма как да пострадат от такова нещо до момента, когато то се случи.
Сериозно ли е да се прави разграничение относно това кои са по-добрите шофьори – мъжете или жените?
За мен няма пол, който да е по-силен. Водещ е опитът. Има жени, които постоянно шофират, а всяко едно нещо, което се тренира и се прави системно, прави един водач по-добър. Редовното управление на автомобили е един вид тренировка и който тренира повече, без значение в каква дисциплина – дали е на пътя, дали е спорт или писане на компютър, е по-добрият.
Къде е по-опасно за инциденти с фатален край – градско каране или шофиране на магистрала?
Най-опасни са междуградските пътища от първа категория, които са прави участъци, няма много завои по тях. Обикновено там скоростта трябва да е около 90 км/ч, но, когато има бавни автомобили – камиони и др, много често се предприемат маневри по изпреварване, а когато те не са добре обмислени, завършват с челен удар. При него 75% завършват с тежки травми или смърт. Затова тези пътища са най-опасни за инциденти с фатален край. Съветът ми е, когато тези водачи видят, че зад тях има колона от автомобили, да отбият в дясно и да пропуснат колоната. Водачи, които виждат, че други ги изпреварват неправилно няма смисъл да ги притискат. По-добре им направете път да се мушнат в колоната, защото по този начин може да спасите техния живот и този на хората, които идват от насрещното движение.