Н азрял е моментът част от транспорта в града да мигрира към електромобилите и да промени урбанистичните реалности на големите ни градове, смята инж. Колю Орешков от Центъра за енергийни решения, с когото БТА разговаря.
Експертът посочва, че
градският пробег, средно от 50-60 км дневно,
е по силите на капацитета на акумулатора на електромобила и може да осигури автономност на превозното средство.
Европейският стандарт за мощност е до 5 кВт и скорост от 50 км/ч. Това е достатъчна мощност, с която да се върши същата градска работа, която се изпълнява и с бензинов автомобил, но на далеч по-приемлива цена. Друг момент са тесните улици и презастрояването, което поставя изискване към транспортни средства – те да бъдат
малки и маневрени.
Инженерът разказва за проект, който се реализира съвместно със Софийския технически университет и представлява двуместен електроавтомобил, нещо като „пазарската чанта на съпругата“, който обезпечава воденето на детето до градината или училището, после пазаруването и обратно.
„За съжаление, нашият пазар е с малък размер и динамика. Който и какъвто да е проектът, той трябва да бъде кооперация между държави и производители, другият вариант е държавата да отдели ресурс и средства, а продуктът да се изнася“, смята Орешков.
Необходима е смелост и помощ от държавата, която да наложи гъвкаво мислене и нови концепции за градската мобилност, коментира инженерът.
Той предлага
интегрирането на новия парк да започне с оборудването на патрулите на общинска полиция.
Сега полицията патрулира в рамките на лимит за гориво, без да ѝ е необходим бърз транспорт. Чрез електроколите местната власт ще демонстрира неограничено присъствие, без да бъде притеснена за движението си.
Визията за бъдещото използване на електроавтомобилите разширява възможното поле на действие с ползването на електрическите коли и от общинските социални служби и контролни органи.
Приносът на електрическите автомобили за опазването на околната среда е значим, само ако електроенергията се добива от възобновяеми източници, защото, разбираемо е, само тогава ще се намали ежедневно нанасяната щета.
На фона на съвземащата се автомобилна индустрия, темпът на обновяване на парка с електрическите автомобили се очертава като по-бавен. Факторите, които се явяват като допълнителна спирачка са ленивостта в мисленето на хората, все още високата цена на автомобила и слабо развитата инфраструктура.
Инж. Орешков посочва, че до края на този програмен период на ЕС
трябва да имаме изградени 7000 зарядни точки за цялата страна,
което по области излиза средно по 350 точки.
Няма статистически данни как се развива този процес и задължение. В Белгия, например, до момента са реализирани 20 хил. точки за зареждане на електроавтомобили.
Имаме готовност за производството на зарядни обществени станции в големите градове, подчертава инженерът. Вече има и европейска директива за тях.
Според нея зарядните станции трябва да са оборудвани с управляващи и контролируеми контакти, отговарящи на конкретен стандарт и капацитет. Това, според Орешков е първата стъпка, но за да се говори за ефективност, захранването трябва да бъде реализирано със соларни станции. Така електроенергията ще е чиста, евтина и лесно достъпна. Осъществяването на този елемент ще ускори процеса на мигриране от минерално гориво към ток.
„Необходима е воля, за да се реализира
идеята за производството на наш електрически автомобил
и трябва да положим усилие да не изоставаме от тенденциите в Европа. Имаме готовност и за наша разработка“, уверява инж. Орешков.