М нозина мечтаят да са сред късметлиите, които имат възможност да притежават екзотична хиперкола. А пък инженерите, които ги разработват, ги създават с идеята да покажат максимума на какво са способни и искат да виждат машините им да се използват по предназначение.
За съжаление, реалността се оказва доста по-различна, показва анализ на CarScoops. Защо не виждаме коли като Ferrari F40, F50, Enzo и т.н. често по пътищата? Просто защото е безумно скъпо.
Един конкретен пример. Този месец на търг в Монтерей ще излезе рядък екземпляр на Ferrari Enzo. Колата е черна с червен интериор – само три такива има в САЩ.
Колата е имала три собственика досега. Последният я притежава от 2012 г., като я е поддържал на топ ниво, наскоро е платил 80 000 долара за цялостно обслужване според най-строгите изисквания на програмата на Ferrari за класически автомобили.
Колата е изминала общо 21 352 км, което е доста за автомобил от такова ниво. По-рано т.г. също на търг е бил продаден втория от трите черни екземпляра на Enzo с червен интериор. Той е бил продаден за бруталните 15,185 млн. долара, но колата е изминала само 692 км.
Прогнозната цена за настоящия екземпляр е между 9 млн. и 11 млн. долара. Иначе казано, между 4 млн. и 6 млн. долара са загубени само заради повечето разходки с колата.
Ако тя се продаде за по-ниската сума, това ще е равно на около 467 долара загуба за всяка измината миля с нея. Или едно отиване до морето и обратно, около 800 км., ще коства колкото голям апартамент в София.
И това е загубата само от обезценяването заради пробега. Отделно от това са скъпите поддръжка и застраховка. Сервизирането (почти) винаги е значителна 5-цифрена сума и трябва да се прави редовно, дори и колата да не е карана много, за да запази статута си на топ екземпляр. Ето защо не е изненада, че тези коли се показват предимно по паради, правят няколко километра да се „разходят“ и са прибирани отново в климатизирани и обезопасени гаражи.