Н яма нищо случайно в това, че в болшинството масови автомобили двигателят е разположен напречно отпред: столетна еволюция е доказала, че тази конфигурация позволява най-ефективното разпределение на вътрешното пространство.
Коренно различна е ситуацията при състезателните автомобили: място за двама човека винаги ще се намери, останалият обем е без значение. Тук важното е съвсем друго, а именно разпределение на теглото, аеродинамика, момент на инерция… Още през 30-те години конструкторите на болидите Auto Union монтират двигателя зад гърба на пилота, пред задните колела. През 50-те години това решение оптимизира Джон Купър, с което монтираният пред задната ос двигател се превръща в стандарт за болидите и състезателните автомобили, а след това и за серийните им аналози. Но има и случаи, когато с монтиран на мястото на задните седалки двигател се сдобиват и нормални хечбеци, подготвени за състезателна кариера. Такива автомобили са рядкост, а сред тях най-забележимите представители са легендарните Peugeot 205 T16 и Renault 5 Turbo.
Renault
Renault 5 Turbo
Това е родоначалникът на хечбеците с централно монтиран двигател. Идеята за превръщането на хита Renault 5 в супер автомобил, както и в машина за печелене на победи в Световния рали шампионат, е на шефа на маркетинга на Renault Жан Тераморси. През есента на 1977 г. бива одобрен „проект 822”, с който се заемат инженерите на Alpine в Диеп. Малко преди това марката влиза под шапката на Renault, след което е преобразуване в подразделението Renault Sport.
Renault
Разглеждат се различни опции за задвижване – атмосферен 3,0 V6, 2,0-литрова „четворка” и още по-малък турбо мотор. В крайна сметка инженерите се спират на последния вариант: 1,4-литров турбо двигател. Конструкторът Мишел Тету почти изцяло запазва каросерията на серийния Renault 5, само увеличил колесните арки и премахнал пода зад централните колони, където да се монтира моторът.
Самият двигател не се отличава с модерни решения: два клапана на цилиндър и чугунен блок. В серийно изпълнения мощността му достига 160 к.с., а рали бегачката развива 180 – 260 к.с., а в последните модификации до 350. Трансмисията е заимствана от 6.цилиндровия Renault 30, задното окачване от спортния Alpine A310, а предното – от рали бегачката Renault 5 Alpine от Група 2.
Renault
Renault Maxi 5 Turbo
Дизайнът на модела е идея на Марк Дешам, но изпълнението е на Bertone. Първият прототип италианците показват на пресата през октомври 1978 г., с което малкото турбо Renault става родоначалник на този тип машини.
За шест години (започвайки от 1980 г.) са направени общо 5112 автомобила, от които 1820 с първоначалната конструкция, а останалите са направени с интериор (те са обозначени „Turbo 2”).
На националната рали сцена Turbo 5 е много успешен, а на световната Жан Раньоти печели рали „Монте Карло” през 1981 г. Моделът не може да се противопостави на 4х4 зверовете от Група В, но на асфалт си остава сила – Раньоти печели победите в рали „Корсика” през 1982 и 1985 г.
Peugeot
Peugeot 205 T16
Peugeot 205 Turbo 16
От самото начало Peugeot 205 с централно монтиран отзад двигател е създаден с цел участие в Световния рали шампионат. Серийният модел е пуснат само с цел хомологация на машините от Група В. Затова и има едва 200 цивилни версии на бегачката.
Конструктивно той е много по-радикален от Renault 5 Turbo. За създаването на автомобила е отговорен бившият навигатор Жан Тод, който направи шампионския екип на Ferrari и Михаел Шумахер във Ф1, а след това оглави FIA. За проекта Тод съобщава веднага след като е назначен за шеф на Peugeot Talbot Sport в края на 1981 г. По това време на сцената вече е дебютирал Audi Quattro, показващ необходимостта от пълноприводно задвижване, а Peugeot вече работи по серийния 205.
Екипът конструктори, ръководени от Бернар Перон и Жан-Клод Вокар, създават безкомпромисната бегачка почти от нулата, но използвайки много от серийните компоненти. Така средната част на купето е взаимствана от обикновения 205, но цялата носеща конструкция в предницата и задницата са оригинални, окачването също е самостоятелна разработка.
Peugeot
Двигателят е монтиран напречно, точно зад гърба на навигатора, което позволило да се монтира трансмисията от Citroen SM. Турбо двигателят XU8T е разработен специално за тази машина. Той е с работен обем 1,8 литра, принудително пълнене с компресор KKK и механично впръскване Bosch K-Jetronic. В уличната версия на модела развива 200 к.с., а в рали багечката – 335 к.с. Последните еволюции на двигателят 424 к.с. за състезания (и до 540 к.с. за тестовите агрегати).
Уличните версии (200 броя) на модела се преработват от ателието Heuliez, а финалното асемблиране на машините се извършва в цена на завода на Peugeot в Поаси.
Peugeot
Peugeot 205 T16 дебютира на рали сцената през 1984 г. За три сезона печели 16 победи и две шампионски титли: през 1985 г. шампион става Тимо Салонен, а през 1986 г. – Юха Канкунен.
Общо от Поаси излизат 200 автомобила за улиците, а Peugeot Talbot Sport прави от 41 бройки за ралитата. Днес уличният вариант струва от 150 до 200 000 евро, докато рали версията отива много над половин милион евро.
Мъск прибира $770 млн. под формата на бонуси