П лъг-ин хибридите вече могат да изминават доста сериозни дистанции само на ток, а преходът на бензин (или дизел) е мигновен и почти неусетен. По пътя към офиса или детската градина са тихи и неотделящи вредни емисии, извън глада предлагат голям пробег, спокойствие, че няма да ви свърши токът и доста мощни не на последно място. Икономични също.
За мнозина това звучи като най-доброто от двата свята – но не е чак толкова просто. Технологията и нейните реални предимства са много по-сложни. От техническа гледна точка, плъг-ин хибридът (PHEV) комбинира две цялостни задвижващи системи: двигател с вътрешно горене плюс резервоар и електрически мотор с високоволтова батерия.
За разлика от конвенционалните хибриди като ранния Toyota Prius, плъг-ин хибридът може да се зарежда чрез кабел от контакта или зарядната станция – откъдето идва и името „plug-in“. Батерията е по-голяма, което позволява изцяло електрически пробег до вече над 120 км. След това (в зависимост от избрания режим) двигателят с вътрешно горене стартира автоматично. Това е при положение, че сте избрали режим ЕV, тогава автомобилът се движи до изчерпване на батерията. В режим Hybrid се редува задвижване само на ток или с помощта на ДВГ-то, като превключването зависи от скоростта, профила на пътя и ускорениетно.
Тази комбинация има за цел да подобри екологичния баланс, от една страна, и да избегне притесненията на водача за пробега, както и да увеличи комфорта на шофиране, от друга.
Всъщност обаче реалната екологична полза зависи силно от начина на използване. Тези, които зареждат редовно и шофират предимно в електрически режим, могат значително да намалят емисиите на CO2 в ежедневието. От друга страна, тези, които рядко зареждат и са предимно на дълъг път с двигател с вътрешно горене, превозват сериозно допълнително тегло със себе си - което може дори да увеличи разхода на гориво.
През годините са създадени различни конструкции, които се различават по позицията на електромотора в силовото предаване. Повечето съвременни модели имат така наречените P2 системи, при които електромоторът е разположен между двигателя с вътрешно горене и трансмисията. Това има големи предимства по отношение на изискванията за пространство, но и решаващи недостатъци по отношение на ефективността.
Това е така, защото електромоторът трябва да задвижва трансмисията в чисто електрически режим, което води до рязко покачване на консумацията на енергия и намаляване на пробега, особено през зимата със студено и вискозно трансмисионно масло. Някои производители заобикалят това, като използват електрически заден мост, който генерира задвижване на всички колела заедно с двигателя с вътрешно горене на предния мост. Усилията за тези така наречени P4 системи обаче са по-високи, отколкото при P2, и водят до допълнително покачване на общо високата цена на плъг-ин хибридите.
Дълго време производителите гледаха на плъг-ин хибридите като преходна технология по пътя към чисто електрическа мобилност. Някои представители на индустрията обаче отново виждат в PHEV това дългосрочно решение, простиращо се и след 2035 г.
Роля за това играе рязкото увеличение на възможния пробег над 100 километра в чисто електрически режим, поне на теория. Както обикновено обаче, това е теоретична стойност, която е значително по-ниска, особено през зимата.
Плъг-ин хибридите биха могли да продължат да имат смисъл, особено за хора, които ползват автомобила си предимно в града и от време на време за по-дълги пътувания. Особено ако може да зареждат батерията си евтино, т.е. у дома. И редовно.