Конкурс за елегантност Вила д’Есте, Комо, Италия
Прекрасните градини на Grand Hotel Villa d’Este (в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата) бяха мястото, където световният елит показа скъпоценните си 4-колесни притежания. С гордост ще заявим, че нашият вот (членовете на медиите също можеха да гласуват) бе даден за Duesenberg SJ Speedster от 1935 г., на който в крайна сметка журито присъди отличието Trofeo BMW Group – Best of Show.
Отличието връчи Хелмут Кас, Head of BMW Group Classic и Президент на Concorso d’Eleganza Villa d’Este. Гордият собственик Уилям Лайън получи и един специален подарък: уникален часовник 1815 Chronograph в бяло злато. Той е изработен от A. Lange und Söhne специално за носителя на приза Best of Show.
Няма да си приписваме важност с това, че и ние познахме победителя, но това бе автомобилът, пред който се застояхме най-дълго време. Все пак това е автомобил, който през 30-те години е бил превозът на Кларк Гейбъл, Грета Гарбо и много други. Както и на Джей Гестби в римейка на “Великия Гетсби”. Основателите на компанията Карл и Оугъст Дюзенберг емигрират в САЩ от Вестфалия (Германия) през 1880 г.
BMW
Успехите на двамата в моторните спортове им носи слава сред богатите. Големият успех идва през 1932 г., когато се появява моделът SJ. Когато суперчарджърът влезе в действие, този огромен автомобил генерира 320 к.с., които го ускоряват до около 220 км/ч. Фразата “it’s a Duesy” се превръща в синоним за качествата на автомобилите.
Конкурс за елегантност във Вила Д'Есте
А този конкретен автомобил има наистина впечатляваща история. Поръчан е от индийски махараджа. Той обаче се притеснява, че Индия ще бъде нападната по време на Втората световна война. Автомобилът тръгва на път към британската колония в разгара на войната, но махараджата го препраща в Щатите, за да е защитен. Иначе на предните два калника има сина и червена светлина. С тези светлини се обозначава дали в автомобила се вози махараджата. Ако не – светят сините светлините и поданиците му не е нужно да се кланят.
Уилям Лайън е един изключително изтупан млад калифорниец. Автомобилът купува баща му (който също бе на Комо). От историята му знаят, че реставрацията се е състояла през 60-те години. В тяхно притежание минава в края на 80-те години и оттогава „сме правили по нещо тук и там”, но без да се пипа боя, двигател, тапицерия.
Стоеше изключително гордо до творението си, а за наше щастие станахме свидетели на момента, когато съдиите оценяваха автомобила и поискаха да бъде стартиран двигателят.
Уверява ви, че никога в живота си (а той е свързан с автомобилите почти четвърт век) не съм чувал нещо подобно. Кола на 90 години почти спука тъпанчетата ми, не преувеличавам, изпитах болка. Но може би най-сладката болка.