П оявата на изпълнителния директор на Audi Гернот Дьолнер редом до президента Доналд Тръмп, с цел обявяване на плановете за нов завод на автомобилния производител в САЩ, предизвика остра реакция сред германските синдикални лидери.
На 24 октомври Дьолнер се появи заедно с Тръмп на предизборен митинг в Пери, близо до Мейкън (централна Джорджия), за да обяви плановете за изграждане на завод на стойност $4 млрд., който ще произвежда по 200 000 SUV-а годишно. Дьолнер благодари на президента за подкрепата и определи проекта като „фантастична възможност“ както за Audi, така и за САЩ.
Председателят на мощния германски профсъюз IG Metall, Кристиане Бенер, разкритикува участието на Дьолнер. „Начинът, по който Гернот Дьолнер представи себе си и Audi в САЩ, е крайно неудобен, политически неприемлив и недостоен за компанията“, заяви тя.
Ръководителят на работническия съвет на Volkswagen, Даниела Кавало, от своя страна обвини Дьолнер, че е оказал „активна подкрепа за предизборната кампания“. „От чисто бизнес гледна точка, локализирането на производството на Audi в САЩ може да има смисъл“, отбеляза Кавало в коментари, разпространени вътрешно в компанията и станали достояние на агенция „Ройтерс“. Тя обаче добавя, че с появата си Дьолнер „е позволил да бъде превърнат в марионетка в пропагандното шоу“ на Тръмп.
Кавало посочва, че вътрешните правила на Audi забраняват публични изяви заедно с политици, участващи в избори, през последните три месеца преди гласуването – принципи, които самият Дьолнер е подписал едва преди няколко месеца.
Въпреки това, източник, запознат със случая, заявява, че управителният съвет на Audi е одобрил изключение от кодекса за поведение на компанията преди появата на Дьолнер. Според кодекса, съветът може да разрешава отклонения от правилата, с изключение на случаи, свързани с извършване на престъпления, поясни източникът.
Основните заинтересовани страни в компанията са обсъдили въпроса на среща, на която са присъствали Бенер и Кавало. Според източника, Кавало е изразила резерви относно участието, без обаче официално да се противопостави на него.
Критиките от страна на синдикатите разкриват сложната ситуация, пред която е изправена Audi: компанията се нуждае от завод в САЩ, за да избегне вносните мита, които през миналата година са стрували на марката 1,2 милиарда евро. Изграждането на такъв завод обаче означава да се поиска от германските работници да подкрепят чуждестранни инвестиции в размер на милиарди. За създаването на нов завод в САЩ е необходимо одобрението на надзорния съвет на VW Group, в който половината от местата се заемат от представители на служителите.
Бенер, която е заместник-председател на съвета, заяви, че представителите на работниците ще имат право на глас относно това дали планът за изграждане на завода в крайна сметка ще бъде реализиран.
Дьолнер защити участието си в събитието с Тръмп. „Това решение беше предшествано от многомесечно внимателно планиране и интензивни преговори“, каза той пред репортери. „Когато американският президент ви покани, вие приемате поканата. Това изисква уважението към институцията и към страната, в която инвестираме.“
Долнер посочи, че в завода ще се произвеждат три SUV-модела: Q7, Q8 и Q9. И трите в момента се произвеждат в Словакия. Строителството на завода в индустриалната зона Middle Georgia Mega Site в Мейкън, щат Джорджия (южно от Атланта), ще започне през 2027 г. От компанията заявиха, че обектът ще осигури 4500 работни места. Производството ще стартира в началото на следващото десетилетие.
Този план се появява в момент, когато главният изпълнителен директор на VW Group Оливер Блуме настоява за съкращаването на 100 000 работни места и евентуалното затваряне на заводи в Германия, включително завода на Audi в Некарзулм. Audi е силно засегната от промените в търговската политика на САЩ, тъй като внася продаваните там автомобили – било от Европа, или от Мексико. Това прави марката уязвима към митата, които доведоха до по-високи разходи за целия бизнес на VW Group в Северна Америка.
Местното производство би компенсирало този негативен ефект, но би изисквало инвестиции за милиарди долари – и то в момент, когато ръководството на компанията изисква икономии от дейността ѝ в Германия.