Т ехнологията за задвижване на електрическите автомобили е много по-лесна за настройване от тези на автомобили с двигател с вътрешно горене. Бензиновият двигател има десет пъти повече движещи се части от типичния електрически мотор. Последният включва общо 50 до 100 компонента, а двигателят с вътрешно горене – няколкостотин.
Ситуацията в скоростната кутия е подобна. В случая на бензинови и дизелови двигатели се използват някои изключително сложни многоскоростни предавки, които непрекъснато се усъвършенстват през последните десетилетия. Трансмисиите с двоен съединител и автоматични с 10, дори 12 предавки са особено сложни. Е-колите обикновено се задоволяват да използват обикновена входна скоростна кутия, която може да се справи без механизъм за превключване, синхронни пръстени, скоростни лостове, съединител или конвертор и много неща.
Класическите бензинови или дизелови двигатели осигуряват голяма част от мощността си в сравнително малък оборотен диапазон. За да може да се използва смислено и преди всичко ефективно, е необходима скоростна кутия с няколко предавки, за да се извлече максимална полза от ограничения диапазон на оборотите на двигателя.
Не такъв е случаят с електромоторите: те осигуряват своята производителност чрез значително по-широк диапазон на оборотите и развиват висок въртящ момент както при ниски, така и при високи обороти. Теоретично електрическите коли биха могли да се справят с твърда връзка между двигателя и задвижващия вал. На практика обаче входящата скоростна кутия обикновено се използва като така наречената редукторна кутия, която намалява оборотите на двигателя с фиксиран коефициент, обикновено между 1:8 и 1:10, и го предава на колелата. Например, един електрически мотор може да работи с до 15 000 об/мин, докато колелата обикновено се въртят с 1000 об/мин или по-малко.
Този тип трансмисия обикновено се използва и в електрически автомобили с няколко задвижващи мотора (напр. един мотор на ос или един на колело). В тези случаи всеки ел. мотор обикновено има своя собствена входна скоростна кутия. Моторите работят независимо един от друг и задвижват директно съответната ос или колела. Отпада механичната връзка между моторите, а синхронизирането се извършва чрез софтуера на автомобила (torque vectoring).
Без значение от колко мотора е съставено електрическото задвижване: водачът го усеща като автоматична скоростна кутия. След активиране на задвижващата система трябва само да превключи на „D“ и да натиснете педала за газ. Скоростната кутия в електрическата кола има още една важна функция: тя поддържа и рекуперацията, при която електродвигателят работи като генератор. При спиране енергията се връща обратно в батерията. Скоростната кутия гарантира, че двигателят работи и в оптималната зона по време на рекуперация.
Някои производители залагат на двустепенна скоростна кутия. Porsche инсталира такава в Taycan например, а Mercedes ще оборудва новия електрически CLA с двустепенна скоростна кутия през 2025 г. Тогава той дори ще има ламелен и зъбчат съединител, както и два планетарни комплекта. Първата предавка с късо предавателно число 11:1 позволява бързо ускорение от място и осигурява висока ефективност в градския трафик. Втората предавка (съотношение 5:1), от друга страна, е проектирана за добро представяне при висока скорост и висока ефективност при скорост на движение. Все пак CLA трябва да достига 210 км/ч на втора предавка.
Но тази трансмисия е и по-скъпа. Това кара производителите да залагат на едностепенната, за да не оскъпяват и без това скъпите електромобили. Специално при Porsche Taycan обаче двустепенната скоростна кутия има още едно предимство: само с едно предавателно число електрическият спортен автомобил от Цуфенхаузен не би достигнал 260 км/ч.