В началото на 21 век двигателите с принудително пълнене започнаха да навлизат масово в леките автомобили. Както всички сложни механизми, тези агрегати са склонни към повишено износване и са по-малко надеждни от конвенционалните атмосферни двигатели. Колко критично е това?
Volkswagen и Audi
Най-известният двигател, който стана широко разпространен в различни модификации, бе турбомоторът Volkswagen 1.4 TSI (EA111). Дебютира през 2007 г. в автомобили на Volkswagen и Audi. През същата година той е избран за "Двигател на годината" и "Иновация на годината" в Европа. Но недостатъците скоро започват да показват своята страна.
Заради високото натоварване при ниски обороти, веригата може да се разхлаби до към 60 000 км и има риск да засегне вала. На дюзите се образува плака, която предотвратява нормалната им работа. Междинният охладител често се задръства, което от своя страна води до повреда на турбината в определени случаи.
При двигатели, произведени през 2007-2012 г., има забележки по клапана за регулиране на налягането на картерните газове, които в някои случаи причиняват повишаване на налягането на маслото. Това води след себе си няколко проблеми, един от които е появата на теч на антифриз в помпата и термостата.
През 2012 г. двигателят мина всеобхватна модернизация, след което много проблеми изчезнаха. Въпреки това, поради ресурса на турбината, той все още губи по надеждност спрямо 1,6-литровия атмосферен MPI агрегат.
Mini, Peugeot и Citroen
BMW също може да бъде посочен с пръст за двигател с по-кратък живот. Турбомоторът 1,6 THP EP6 се появи през 2006 г. в Mini, а след това започна да се вгражда в модели на Peugeot иCitroen. Първоначално той предизвика възхищение с характеристиките си. Но впоследствие започнаха да се появяват проблеми. Турбото twin-scroll, променливото газоразпределение, директното впръскване често водеха проблеми след себе си.
Сред недостатъците на двигателя може да се изтъкне слаба бутална група, нисък ресурс на веригата.
Имаше и проблеми с разсейването на топлината, в следствие на което термостатът даваше фира. В резултат на това при активно шофиране се забелязваше износване леглата на разпределителния вал. При някои мотори на 100 000 км трябваше да се сменяват дюзи.
Като цяло двигателите с турбина са по-малко надеждни поради високата си сложност. Това обаче не означава, че техният ресурс е много по-малък от този на атмосферните. Те също запушват инжектори, имат проблеми и с клапани или картерни газове, разтягат се вериги и има склонност към образуване на нагар. Следователно разликата в надеждността не е толкова очевидна, колкото мнозина я представят.
След ремонт и подмяна на проблемни части, двигател с турбокомпресор може да измине 250-300 хиляди км, точно като атмосферен. Не си струва да разчитате на повече и в двата случая, тъй като в стремежа си за намаляване на теглото производителите започнаха да правят тънкостенни цилиндрови блокове, които не могат да бъдат подложени на основен ремонт. Затова при високо износване се препоръчва смяна на целия блок.