Е вропейските пътища може да изглеждат обзети от монотонност с доминиращи пейзажа автопаркове от сиви, черни и бели автомобили, но сивото ежедневие си има смисъл. Последните тенденции показват, че това далеч не е потискане на креативността, а по-скоро отражение на икономически, културни и функционални мотивации, съобщава CarScoops.
Според проучване на Jato Dynamics, почти 70% от новите коли във водещите пазари в Европа са сиви, бели или черни. Най-популярен е сивият цвят в различните му нюанси – 27,3% от всички продажби. Втори е белият с 22%, следван от черния с 18%.
Данни на BASF също подчертават доминирането на ахроматичните нюанси – бяло, черно, сиво и сребристо – като почти 80% от европейските автомобили са в тези цветове. Сивото е водещо с около 25%, следвано отблизо от бялото (близо 22%) и черното (около 21%). Данните за Германия отразяват точно тези тенденции: около 78% от новите регистрации попадат в тези неутрални нюанси, като нюансите на зелено, синьо или червено остават силно нишови.
Ситуацията не е по-различна и в интериорите. В тях черното доминира, следваното от сивото. Тук-таме се избира комбинация от два или повече цвята. От гледна точка на материалите, също всичко е предвидимо – около 53-57% от британци и германци доплащат за кожен салон, но испанци, италианци и французи избират каквото е налично като стандарт, т.е. обикновена тапицерия.
Тази тенденция не остава незабелязана, което повдига въпроса защо потребителите на континента сякаш се отдръпват от по-ярки и изразителни цветове. Оказва се, че причините са смесица от културни, икономически и практически съображения.
Един от най-значимите фактори е прагматичен: стойността при препродажба. Автомобилът е голяма инвестиция и европейските купувачи са напълно наясно как изборът на цвят може да повлияе на стойността му на пазара. Яркочервен или жълт автомобил, макар и привлекателен за нишова аудитория, може да бъде много по-труден за продажба от автомобил с неутрален цвят, който е привлекателен за по-широка аудитория.
Дилърите често предлагат автомобили в тези „по-безопасни“ цветове по същата причина – те са по-малко поляризиращи и е по-вероятно да бъдат продадени бързо. Тази пазарна динамика създава самоподсилващ се цикъл, при който липсата на търсене на ярки цветове води до липса на предлагане, което от своя страна затвърждава предпочитанието на обществеността към монохромни цветове.
Друга практическа причина е издръжливостта. Европейското време може да бъде сурово, с дълги зими и комбинация от слънце и сол, което може да се отрази на боята. Въпреки че съвременните технологии за боядисване са се подобрили, много хора все още свързват ярките, живи цветове с избледняване и окисляване с течение на времето. „Скучната“ сива или бяла кола, от друга страна, се възприема като по-устойчива на атмосферните влияния и по-малко вероятно да показва малки несъвършенства или замърсявания.
Освен практичните аспекти, тенденцията има и културни основания. В някои европейски култури има силна склонност към финес и избягване на „бляскави“ демонстрации на богатство. Ярката, привличаща вниманието кола може да се възприема като показна.
Предпочитанието към ненатрапчиви цветове, понякога наричано „скрито богатство“, позволява на хората да притежават луксозен автомобил, без да привличат нежелано внимание към себе си. В Германия например консервативните тонове излъчват надеждност и професионализъм. За разлика от тях, страни като Италия и Франция запазват привързаност към по-изразителни нюанси, отразяващи регионални ценности, свързани със стил и наследство.
Разпространението на служебните автомобили и лизинговите превозни средства също играе роля. Много фирми имат строги политики относно цветовете, които служителите могат да избират, като често ограничават опциите до неутрална палитра за целите на брандирането и препродажбата. Тъй като голяма част от европейския автомобилен парк се състои от тези превозни средства, изборът им на цветове значително изкривява общите пазарни данни към сиви и черни нюанси.
В крайна сметка, тенденцията към скучни цветове на автомобилите в Европа не е признак за липса на въображение, а по-скоро отражение на практичен, ценностно съзнателен и културно сдържан подход към притежаването на автомобил. За много европейци колата е инструмент, а неутралният цвят представлява разумен и безопасен избор.