Н а вторичния пазар има голям брой автомобили с превъртян километраж. Продавачите коригират показателите, за да направят колата по-привлекателна за купувачите. Въпреки това можете да разберете пробега по редица външни фактори. Как става това?
„Скачащи” цифри
При по-старите карбураторни автомобили, електроника почти липсваше, а на таблото имаше основно аналогови километраж и оборотомер. При тези автомобили превъртеният километраж можеше да се познае по подреждането на числата. Аналоговият километраж се състои от набор от барабани с числа, поставени на една и съща ос.
Тук способът е стар като света, свързваше се бормашина или миксер, които започват да въртят барабаните с числата в обратна посока. Тъй като скоростта на въртене е твърде висока, числата се изместват едно спрямо друго. Следователно, ако числата на километража са неравно подредени, това почти сигурно е знак за превъртян километраж.
При съвременните автомобили с дигитално приборно табло превъртането на километража става софтуерно. Разпознаването на такава намеса е по-трудно. Но с помощта на скенер и специални програми може да се прочете информация от най-неочакваните места, например от паметта на блока за управление на скоростната кутия.
Електронен скенер „разпитва” различни системи и създава списък с грешки, съхранени в паметта, като се споменава пробегът, при който са възникнали. Такъв анализ може да се извърши от по-добре оборудвани сервизи, каквито са фирмените.
Чипове и драскотини
При оценка на пробега извън сервизния център, на първо място трябва внимателно да се провери купето. „Умората” му се издава от наранявания на купето и драскотини по боята. Ако километражът показва 100-ина хиляди километра и няма никакви видими дефекти по боята, тогава колата е боядисвана, за да се скрие нещо.
Важно е да обърнете внимание на фугите между панелите на каросерията. Ако бронята или капакът пасват неравномерно, тогава има голяма вероятност след инцидент, претърпян от автомобила, майсторите да са монтирали частта с деформация, или пък самите майстори да са с две леви ръце.
Няма да е излишно да проверите датата на производство на челното стъкло. Обозначена е в долния ъгъл заедно с маркировката. Ако годината съвпада с датата на производство на колата, това означава, че то е монтирано на поточната линия, което от своя страна означава, че колата вероятно е била експлоатирана главно в градски райони, където шансът камъче да счупи стъклото е по-малък.
Пожълтели фарове
Ксеноновите фарове могат да кажат много за пробега. Газоразрядните крушки и слънчевата светлина водят до леко обезцветяване на пластмасовия капак, зад който се намира оптиката. Пожълтяването се появява след 50 хиляди километра, а до 200 хиляди фаровете пожълтяват и губят прозрачността си.
Изтъркани волан и стелки
Големият пробег се издава от интериорни елементи. Воланът, подлакътниците, повърхността на таблото и шофьорската седалка могат да разкажат много за предишните собственици и тяхното ниво на шофиране. Коженият волан започва да блести на около 50 000 километра и става лъскав на 100 000.
В някои автомобили кожената седалка на водача е покрита с пукнатини след 70 000. Тапицерията понякога дори се скъсва.
Гумата върху педалите
Пробегът може да се установи и по драскотините върху повърхността на старт ключа. Но задължително погледнете педала на спирачката. До около 200 000 км гумената облицовка напълно се отделя по краищата. Ако педалът е износен и числото 120 000 стои на километража, трябва да ви светне червена лампичка за потенциално превъртане на километража.
Износване на спирачните дискове
Пробегът може да се определи по износването на спирачните дискове. Предните дискове обикновено издържат между 80 000 и 120 000 км. Внимателен шофьор ги сменя с трети комплект накладки. Следователно, ако автомобилът е с износени фабрични спирачни дискове с дебелина под 10 мм, тогава пробегът надхвърля 100 000 км. Ако дисковете вече са сменени на колата, които също са забележимо износени, тогава пробегът на колата вече е над 150 000 километра поне.