Новият Hyundai Tucson е призван да впечатлява (тест драйв)

Спокойно мога да кажа, че съм човек, който не се впечатлява толкова лесно, тъй като 21-годишният ми опит в сферата на автомобилите ме е направил пряк свидетел на всевъзможни опити за създаване на подобен ефект. Но в този случай останах поразен от новия Tucson, защото аз съм фен на Hyundai. Да, това може да ви прозвучи като оксиморон, но от 10 години съм собственик на i30. Продължавам да се радвам на най-просторния интериор и багажник сред конкурентите му, на здравината му и на факта, че за тези 10 години съм дал допълнително 150 лв. за маншони и биелетки.

Но приликата между i30 (2010 г.) и Tucson е само една: идват от една и съща марка. И точно това беше истински шок за мен. За 10 години Hyundai извървя пътя от това да предлага надеждни, просторни и прагматични автомобили, до това да предложи автомобил, който за мен е черешката на тортата в класа, като може да се конкурира и с по-луксозни немски модели.

Много редки са били случаите в кариерата ми, когато съм ставал свидетел на толкова драстична разлика между две поколения на един и същ модел. Но този е точно такъв: новият Tucson е кардинално нов спрямо предшественика си, ход, който малцина са дръзвали да направят. И това далеч не е продиктувано от слаби продажби, защото Tucson има на сметката си около 7 млн. продажби (1,4 млн. в Европа). Не, този драстичен ход на дизайнерите и инженерите е бил продиктуван от желанието им моделът да оглави сегмента на компактните кросоувъри. Според мен има абсолютно всичко необходимо като дизайн, технология, задвижване и пътно поведение. Започвам с най-очебийното.

Дизайнът. Направих си труда да се зачета в пресрелийза, за да открия определения като "Parametric Dynamics", "Sensuous Sportiness", "Intеrspace" и др. Красиви думи и словосъчетания, използвани да опишат нещо, което аз мога да определя много лесно и бързо: футуристичен дизайн. Преди няколко години маркетолозите от автомобилния сектор използваха половин час от презентацията на Stonic, за да кажат, че огромната част от клиентите им избират автомобила на база дизайн. Този постулат бе издигнат в култ от Peugeot, които правят наистина атрактивни автомобили. Сега Hyundai демонстрира още по-смел подход, почерпен от концепцията Vision T.

Най-силно впечатление в дизайна правят острите ръбове, които буквално насичат целия профил на модела. Отпред погледът се привлича от гланцираната радиаторна решетка, в която са вплетени дневните LED светлини. Ако те са изключени, изглеждат невидими и приличат на част от решетката. Фаровете са изнесени в долната част на предната маска, като така визуално разширяват предницата.

Нищо общо нямат двете поколения на модела и отзад. Тук светлините са вертикални, като към този подход се ориентира Peugeot, а в някаква степен прилика намирам с Mustang Mach-E. Двете двойки вертикални стопове са свързани със светещата LED-ивица, а чистачката на задното стъкло е скрита под спойлера на покрива (но пък не върши добре работата, за която е предназначена). Цялата картинка завършват хромираната двойка ауспуси и много атрактивните 19-цолови джанти.

Но ако външният облик може да се стори прекалено дързък на едни, подобна опасност няма в интериора. Забелязвам нещо много любопитно: докато всички компании копират конфигурацията на интериора си във всеки модел, това го няма при Hyundai, тъй като интериорите на Tucson и Santa Fe са коренно различни един от друг. При първия се следва тенденцията за дигитализация и изчистване на физическите бутони. Характерната линия на арматурното табло, очертана от въздуховодите, се слива с двете алуминиеви лайсни във вратите, като сякаш обгръща предните пътници. Пред новия волан има дигитално приборно табло, а отстрани на тях е позициониран 10,25-инчовият екран на инфо-развлекателната система. От него се контролират почти всички функции, но има и няколко физически бутона за подгрева на седалките например. Скоростен лост липсва, като е заменен от четири бутона (D, N, R и P). До тях е разположен регулатор за избор за трите режима на задвижване (Normal, Eco и Sport), както и бутон за заключване на централния диференциал.

Впечатляващи са вентилационните отвори, които сякаш минават по цялата широчина на интериора. Интересното тук е технологията Multi-Air, която обединява директни и индиректни вентилационни отвори за охлаждане и отопление, подобно на Tesla. Новият модел е с 20 мм по-дълъг и 15 мм по-широк от предшественика си, а междуосието му е нараснало с 10 мм. Това се отразява в по-голямото вътрешно пространство, както и в нарастване на багажника до 620 литра.

Любопитен е режимът „Сън”, който изключва задните високоговорители, ако детето ви заспи. Панорамният покрив фигурира в списъка с опции. Но за мен най-важното е, че седалките осигуряват много добра позиция зад волана, а материалите са наистина много качествени. Тук винаги отправна точка е пластмасата, за каквато клиентите на основните конкуренти на Tucson може да мечтаят.

Впечатляващо е и задвижването на Tucson. Моделът се предлага в хибридна версия със системна мощност 230 к.с. (1,6 T-GDI Smartstream и електромотор с мощност 44,2 kW, както и 1,49 kWh литиево-йонна полимерна батерия) и 350 Нм. През първото тримесечие на следващата година ще дойде и плъг-ин хибридът (195 kW и „над 50 км пробег на ток”). Моят тестови модел е оборудван с 1,6-литров T-GDI Smartstream със 180 к.с. и 48-волтова меха хибридна технология, задвижващ четирите колела. Моторът се предлага и във версия със 150 к.с. Дизеловият двигател също е с обем 1,6 литра (136 к.с.) и мека хибридна технология. Знам, че винаги има скептици, които могат да контрират, че няма електрически модел. Е, такъв ще има, казва се Ioniq 5 и ще се появи в шоурумовете на родния представител на марката през лятото на 2021 г. Ще е кросоувър със сериозни размери, огромно вътрешно пространство и няколко версии.

Но да не избързвам, всичко по реда си. Всички двигатели се предлагат с автоматична трансмисия, както и с 4х4 задвижване (има и предно, но у нас него трябва да си го поръчаш изрично и да чакаш месеци). Иначе системата HTRAC 4x4 (и Terrain Mode в хибридната версия) се справя доста добре по заснежения път на Боровец. Аз традиционно избягвам офроуд забавления, но възможността за блокиране на централния диференциал предполага, че ще може да излезете от затруднено положение, ако попаднете в такова. Иначе Terrain Mode добавя три различни офроуд режима – за кал, пясък и сняг, но истината е, че Tucson не е предназначен за офроуд шофиране, за което подсказва и пътният просвет от 170 мм.

Със снега се срещнах за пръв път тази зима, като умишлено се отправих към Боровец, за да направя няколко снимки, както и да усетя как се държи автомобилът по завои и хлъзгава повърхност. Очаквано – без никакви проблеми, но и не съм залагал на скоростните изпълнения. За съжаление Боровец в настоящия момент изглежда като друга земя от света на Толкин. Неработещите хотели и заведения придават леко призрачна обстановка, но такава е и цялата отминаваща година.

Но нищо призрачно няма в пътното поведение и излъчване на новия Tucson. Чувствам се много комфортно зад волана, седалките ми пасват, воланът също. При подаване на мигач (ляв или десен) в скоростомера или оборотомера се включва камера, която показва картина от сляпата точка отстрани на автомобила. Друга интересно качество от характера на автомобила, е инатът му: не потегля без да закопчаете шофьорския предпазен колан.

Нужно е първо да се запознаете с интерфейса, за да може да управлявате нужните ви функции по време на движение чрез сензорния екран на централната конзола, но след това всичко е много лесно. Графиката на трите изгледа на приборното табло (има и четвърти, минимизиран), които се сменят при избор на един от режимите за задвижване, са много страхотни, като изпъква този на режим Sport.

Изпробвах го, характерът на дросела и трансмисията се променят, но се увеличава и звукът от работата на двигателя. Това е нормално, но Tucson не е спортна машина (ускорява до 100 км/ч за 9,0 секунди), заради което се придържах към нормалния режим. Така се радваш на отличната обезшуменост на интериора и можеш да си поиграеш с функцията „Звуците на природата”: да слушаш хрупането при ходене в дебел сняг или пукането на огъня в камината.

Аз минах 200-ина километра, след които върнах автомобила при среден разход от 8,5 л/100 км, но трябва да кажа, че последните 60-ина километра бяха на спускане от Боровец към София. Не съм карал на магистрала, където предполагам разходът ще скочи, ако го натискате, но реалният комбиниран разход е около 9 л/100 км при едно уравновесено шофиране.

Не бих си позволил да навлизам в дебрите на системите за активно подпомагане на водача, тъй като нещата много ще се разводнят. Факт е, че моделът е оборудван с целия технологичен арсенал на Hyundai. Трябва обаче да маркирам последната версия на технологията за свързаност Bluelink. Тя предлага цял набор от функции и услуги, включително Connected Routing, Last Mile Navigation и User Profile.

Така стигам до цената, която също впечатлява, но този път с леко стипчив привкус. Топ изпълнението на Tucson (Premium), което карах аз, струва 82 48 лв. с ДДС. Това е над цената на основните конкуренти, които са Peugeot 5008 1,6 Pure Tech GT Pack (180 к.с., 8АТ, 78 058 лв.), Toyota RAV4 Luxury AWD (175 к.с., CVT, 72 990 лв.) и Honda CR-V 1,5 VTEC Turbo Prestige (193 к.с., CVT, 81 480 лв.).

Технически характеристики: Hyundai 1,6 T-GDI 180 48V 4WD 7AT

Размери

Дължина, мм: 4500

Широчина, мм: 1865

Височина, мм: 1650

Междуосие, мм: 2680

Собствено тегло, кг: 1558

Двигател

Тип: редови, 4-цилиндров, турбо

Работен обем, куб. см: 1598

Макс. мощност, к.с. при об./мин: 180 при 5500

Макс. въртящ момент, Нм при об./мин: 265 при 5500

Динамика

Макс. скорост, км/ч: 201

Ускорение 0-100 км/ч, сек: 9,0

Среден разход, л/100 км: 7,1

Вредни емисии СО2, г/км: 162

Цена на модела, лв. с ДДС: 82 480 (ниво Premim)