А втомобилите с двигатели на други производители под капака не са нещо необичайно, дори е обичайна практика. Това правят малките производители на спортни автомобили и SUV.
Lotus използва двигатели на Toyota в своите купета от дълго време, а суперавтомобилите Aston Martin все още са оборудвани с двигатели на Mercedes-AMG. И такива примери има не един или два.
Това е така, защото конструирането на двигател е много трудоемък и скъп процес. За малките компании е по-лесно да закупят готова разработка, отколкото да се занимават с конструиране. Много малко обаче са примерите, когато един голям играч взима двигатели от друг такъв.
Но точно това се случва през 1984 г. Подозирали ли сте някога, че през 1984-1985 г. Lincoln Continental и Lincoln Mark VII могат да бъдат поръчвани не само с бензинов двигател, но и с немски дизелов?
Става дума за 2,4-литров шестцилиндров баварски турбодизел. За САЩ! И с уточнението, че двигателят изисква сериозно доплащане, цели $1235 повече спрямо стандартни 5,0-литров V8. В зависимост от степенна на форсиране последният развива между 150 и180 к.с., докато осмелилите се да купят дизел се задоволяват само със 115 к.с.
С други думи, купувачите надплащат за по-икономичен, но забележимо по-шумен и по-бавен автомобил. Ако дизеловият Continental с четиристепенна автоматична трансмисия ZF ускорява до 60 мили/ч за 13,9 секунди, то бензиновият оригинал прави това за 10.
Кой тогава е решил, че в Щатите има нужда от немски дизелов двигател? Явно някой не толкова проницателен, защото за две години Lincoln продава около… 500 броя дизелови автомобила.