Б ратята Додж, предопределени да станат едни от най-богатите хора в Америка, започват живота си от най-ниската точка. Баща на Джон и Хорас, Даниел Додж, управлява малка леярна и едва свързва двата края. Може би именно крайната нужда обединява толкова силно децата. Въпреки четиригодишната разлика във възрастта (по-големият от братята, Джон, е роден през октомври 1864 г.), двамата са неразделни като близнаци.
През 1891 г. братя от родния им Найлс, на границата на Мичиган и Индиана, се преместват в Детройт. Първоначално Додж получат работа в компанията Murphy Engine, която се специализира в производството и ремонта на парни двигатели. Само за шест месеца на ново място Джон се издигна от общ работник до бригадир. Братята работят в Murphy Engine около четири години, натрупвайки практически опит в производството и ремонта на голямо разнообразие от оборудване.
След това се преместват в Канада, получавайки работа като стругари в Canadian Typograph Company. Тук нещата тръгват още по-бурно. Джон скоро получава позицията на началник смяна, а Хорас (трябва да се каже, че от двамата братя той е по-надарен технически, но Джон компенсира с предприемаческия си дух) изобретява и патентова дизайна на главината на колелото.
Това е тяхна отправната точка в живота. Джон намира инвеститор (индустриалецът от Детройт Фред Евънс) и с неговите пари братята построяват първото си превозно средство в наета работилница. Не, още не кола, а само велосипед. Джон и Хорас започват производството на двуколесния модел Evans & Dodge - в началото на века има добро търсене.
Stellantis
Джон (в ляво) и Хорас Додж
В края на 19-ти век в Америка се отварят стотици работилници за велосипеди. И стотици от тях затварят. Бизнесът с велосипеди е концентриран в ръцете на големи играчи. И ясно осъзнавайки, че няма да е възможно да забогатеят от производството на велосипеди, Додж се завръщат в Детройт през 1901 г. След като продават бизнеса си с велосипеди, те имат малък капитал и градът, в очакване на автомобилната треска, която предстои да обхване Америка, просто чака да бъде завладян.
Братята мислят трезво. Те не могат да отворят собствено производство на автомобили, наличните 7500 долара очевидно не са достатъчни за такова нещо. Но двамата стават отлични подизпълнители. Те основават малък бизнес за производство на компоненти. Шестима стругари, шестима чираци, плюс самите Джон и Хорас, които не се плашат да стоят зад машината и да водят финансови отчети, изпълняват голямо разнообразие от поръчки: от дребни ремонти до сглобяване на двигатели.
Братята имат голям късмет с клиентите си. Един от първите клиенти на семейната фирма е самият Рансъм Олдс. Основателят на Oldsmobile и създател на първата масово произведена американска кола поръчва едноцилиндрови двигатели от братята, а след това и двустепенни трансмисии. Само този договор носи на младата компания всичко, за което човек може да мечтае - пари, слава, репутация. Но на хоризонта се появява още по-голям клиент – Хенри Форд.
Братят Додж стават партньори на Ford Motor Company буквално от деня на основаването на компанията през 1903 г. Двигатели, трансмисии и след това оси, носещи марката Dodge, са се монтирали на всички първи автомобили Ford, от Model A до легендарния Ford T.
Още през 1904 г. Джон става един от петимата директори на Ford Motor Company. Тогава неразделните братя осигуряват себе си и семействата си за цял живот. Сравнително малък пакет от акции – по петдесет на всеки през 1903 г. и още по хиляда през 1908 г. - ги прави мултимилионери. Когато девет години по-късно Хенри Форд, след като решава да концентрира контрола върху компанията в свои ръце, започва да изкупува дела на бившите партньори, той трябва да плати 25 милиона долара за акциите на братята! По днешните стандарти, като се вземе предвид инфлацията, общата сума е 600 милиона...
По това време обаче Джон и Хорас вече са известни като добри производители на автомобили. Братята решават да поемат по нов път. Първо, Хенри Форд постепенно изоставя практиката на аутсорсинг, концентрирайки производството на компоненти зад стените на собствената си компания. Освен това, както уместно казва Джон, те са „уморени да са дребни пари в огромния джоб на Форд“. И през 1914 г. братята организират собствена автомобилна компания. Този, както бихме казали днес, стартъп е обречен на успех.
В американските автомобилни среди по това време репутацията на Dodge е много висока. Никой все още не е виждал първата им кола, а броят на желаещите да я продават чупи всички възможни рекорди. Братята получават предложения за сътрудничество от повече от 22 хиляди търговци от цялата страна!
Само откровено катастрофален продукт може да провали подобно начало. Но Dodge, замесени от самото начало в успеха на хита по това време - Ford T – няма как да допуснат такава грешка.
Dodge Model 30 е подобрен Ford T. Несъмнените предимства на Dodge са тристепенната скоростна кутия (Ford има само две скорости), 3,5-литров четирицилиндров двигател с 35 к.с. сили (по това време Model T може да се похвали само с 20 „коня”) и изцяло метална каросерия от Budd. Тук моделът 30 изобщо няма аналози. Поне в масовия сегмент. Вярно е, че цената от $785 е почти два пъти по-висока от базовата цена на „Ламаринената Лизи”. Но братята не се съмняват в успеха.
Stellantis
Dodge Brothers Company е първата компания в света, изградила тестова писта на територията на завода си
Още през първата година на продажбите братята успяват да продадат 45 000 автомобила. През 1916 г. продажбите надхвърлят границата от 70 000, което позволява на Dodge, или по-скоро на Dodge Brothers - името, под което компанията съществува до 1930 г. - да стане четвъртата автомобилна компания в САЩ, след Ford, Willys-Overland и Buick.
Както се очаква, леките автомобили на Dodge се отличават със своето качество и надеждност. Думата надежден се превръща в основна тема на рекламните кампании на компанията в продължение на дълги години.
През 1917 г. братята добавят търговски камион към производствената програма, а две години по-късно продажбите надхвърлят 100 000. Като са добавят милиони плащания от Ford към братята и става ясно, че по това време в Щатите не е имало много хора, по-богати от братята Додж.
Вярно, не може да се каже, че светът на богатите и известните приема с отворени обятия автомобилните новобогаташи. И двамата обичат да пият направо от бутилката и често изпадат в неприятности. Неразделните братя знаят от първа ръка какво е да участваш в кръчмарски мелета. Не е изненадващо, че простоватите Додж не са предпочитана компания във висшето общество, което нарича Джон и Хорас с презрително „бензинови милионери“.
Удивително явление в света на големия бизнес. През годините и дори десетилетия искреното приятелство на Джон и Хорас никога не се е пропукало. В богатство и просперитет братята са неразделни, както в годините на полугладна младост. И Джон, и Хорас са създали семейства отдавна - съпруги, деца, всичко по реда си, но въпреки това за всеки от тях брат им остава най-близкият човек на света.
Винаги е било така. До края. В първите дни на 1920 г. Хорас отива на автомобилното изложение в Ню Йорк и... се разболява от грип. Заболяването прерасна в пневмония и прогресира бързо. Най-добрите лекари вдигат рамене - по онова време грипът е наистина много, много опасен. Но Хорас все пак се възстановява. Може би благодарение на подкрепата на брат си, който е неотлъчно до него.
Но нещата се оказват по-лоши... Сега самият Джон е повален от грипа и на 14 януари, на 55-годишна възраст, почива в стая на хотел Ritz-Carlton, без да дойде в съзнание.
Хорас, абсолютно съсипан от загубата на най-близкия си човек, сякаш незабавно губи интерес към живота. Той живее по-малко от година и умрира през декември на същата трагична за Додж 1920 година. На погребението му свири целият симфоничен оркестър на Детройт.
Една от най-големите автомобилни компании в Щатите попада под контрола на вдовиците на Джон и Хорас по наследство. През 1925 г. младите дами продават Dodge Brothers на специалистите по финансови инвестиции Dillon Read And Co. Те от своя страна, след като работят с компанията още няколко години, осъзнават, че производството на автомобили е малко по-сложен бизнес от банковите измами и губят компанията в полза на Уолтър Крайслер, който изгражда собствена автомобилна империя с ускорени темпове.
По това време придобиването на Dodge от Chrysler е сравнено със сардина, която успя да погълне кит. Именно тази сделка обаче се превръща в знакова за купувача. Придобивайки производствените съоръжения и широката дистрибуторска мрежа на Dodge Brothers, Уолтър Крайслер в крайна сметка изгражда своята империя до мащаб, сравним с Ford и General Motors. Dodge все още е неразделна част от подразделението Fiat Chrysler Automobiles (FCA) на алианса Stellantis, специализирано в производството на спортни модели.