О бщо регистрираните електрически автомобила в България към октомври наброяват 9889, пише агенция БТА, позовавайки се на информация от Националната браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ. Това е с 2472 повече (ръст от 33,3%) спрямо бройката към началото на този април.
В същото време новорегистрираните в МВР автомобили към 1 октомври в България са 114 937 (заводски нови или втора употреба). Това значи, че електрическите модели заемат дял от 2,2%. Тук ще вметнем само, че регистрациите на EV в рамките на Европейския съюз достигна 21%.
Регистрациите при хибридите към 1 октомври са с четвърт повече спрямо бройката към 1 април или 7028 бройки, сочи обобщената информация на ИКЕМ.
Автомобилният парк в България, според вида на задвижване и категорията, в началото на есента изглежда така: общо леките автомобили са 3 544 988 (3,4 на сто ръст за шест месеца). От тях тези с двигатели с вътрешно горене са 2 994 837, където хибридите са 35 621, а чисто електрическите – 9889.
От ИКЕМ следят и развитието на мрежата от зарядни станции за автомобила, които към октомври надхвърлят 1350 "колонки" или с 25% повече спрямо станциите година по-рано. Развитие е отчетено и при точките на зарядните станции в страната. Ако в началото на тази година локациите са 751, то към октомври те достигат 820. Всичко това ще рече, че към момента на 1 зарядна станция се падат малко над 7 автомобила за обслужване. Подобна цифра доближава България до средноевропейския еквивалент от 6,4 електромобила на една станция, изчисляват от браншовата организация.
ИКЕМ има девет целеви предложения за ускорено проникване на електромобилността в страната. Едното е да се определи национален координатор за електрическата мобилност.
Тласък на развитието могат да дадат и отделни регулаторни мерки като вменяване на задължението на общините да осигурят места за зарядни устройства на поне две места за паркиране или пък наличието на нормативни стимули за електроразпределителните дружества да предоставят лесен достъп до електроенергийната мрежа.
Стимулите, според представителите на ИКЕМ, трябва да са насочени и към малките и средни предприятия (МСП) или по-точно към онези МСП, които инвестират в изграждането и управление на инфраструктура за зареждане с електроенергия.
Стимулите трябва да обхванат и при таксите, данъците и регистрацията на автомобили, така че да повлияят на потребителския интерес. В случая основен принцип трябва да бъде “замърсителят плаща“, предлагат от ИКЕМ. Специалните мерки могат да бъдат субсидии за превозни средства с нулеви емисии, разделение на таксите и данъците в зависимост от равнището на емисиите, заедно със схеми за бракуване на най-замърсяващите превозни средства, за каквито са посочени тези със стандарт за емисии Евро 3 или по-нисък.