З а Tesla се пише толкова много, че поредната статия за марката или шефа й не е изненада. Изненада обаче е обширната тема, която разработва The Guardian. Тя касае начина и условията на работа в завода на марката във Фримонт, Калифорния. С едно изречение: много оплаквания от прекомерното натоварване на работниците, водещо до сериозни трудови злополуки.
Според докладите за случилите се инциденти, линейки са посещавали завода над 100 пъти от 2014 г., а повикванията са били за замайване, припадъци, затруднено дишане и болки в гърдите. Други стотици случаи засягат травми и други медицински въпроси.
В телефонно интервю Илон Мъск разказва за своето виждане на нещата, а подробности може да намерите в обширния материя на The Guardian. Изданието обаче се позовава на разказите на 15 настоящи и бивши служители, които разказват за дългите часове напрегната работа, за да се изпълнят амбициозните производствени цели.
„Виждал съм хора да припадат, удрят се в пода и размазват лицето си”, казва Джонатан Галеску. „Те просто ни пращат да работим около него, докато той все още лежи на пода.”
Той е един от няколкото свидетели, които заявяват, че са виждали свои колеги да припадат или да бъдат взимани с линейки.
„Имах колега на линията до мен, той работеше, работеше, работеше и в един момент просто припадна”, разказва Мики Катура.
Може би това е начинът да се изпълнят целите на Мъск. А една от тях е в края на 2018 г. да произвежда по 500 000 коли годишно. Някои го могат, но за неговата компания това означава ръст от 495% спрямо 2016 г., за да бъде постигнат този обем.
През февруари работникът Хосе Моран публикува статия, в която отправя обвинения за задължителен извънреден труд, висока степен на травми и ниски надници в завода, разкривайки, че работниците са търсили подкрепа от United Auto Workers.
Майкъл Сенчез казва, че е бил „във възторг”, когато е нает да работи за Tesla преди пет години, компания, която той смята за „част от бъдещето”.
Сега Санчез има проблеми с два шийни прешлена, нетрудоспособен е и не може да хване молив без да го заболи.
Tesla твърди, че травмата е възникнала при монтиране на колело, но Санчез казва, че тя е резултат от годините тежка работа на поточната линия. Работата му е изисквала той постоянно да гледа нагоре и да работи с вдигнати над главата ръце.
“Може да изкараш понеделник,” разказва Санчез. “Може да изкараш вторник. В сряда започваш да изпитваш нещо. Четвъртък е болка. Петък е агония. Събота просто преживяваш.”
Tesla не отрича, че е имало проблем с организацията на труда в началния производствен процес. Но отказва да разпространи данни за въпросните четири години, тъй като „тя не отразява начина на робота днес.”
В своя защита компанията разпространява данни, според които към края производствени злополуки се повишават леко над средното за индустрията, а за 2017 г. те са с 32% по-добри от средното.
Преди компанията да намали средния работен ден през октомври 2016 г., работниците са изкарвали по 12-часови смени, 6 дни в седмицата.
Алън Очоа, друг работник в Tesla, който в момента е в отпуск след трудова злополука твърди, че началниците „поставят производствените цифри пред безопасността и сигурността на работниците”.
На противоположния полюс е друго мнение на работник: „Имам ползи, имам акции, плаща ми се извънреден труд. Радвам се на работата си и с мен се отнасят почтено,” разказва човек, работещ в завода от година.
“Започнах от $22 на час и стигнах до $10 на час,” разказва друг, който два пъти наранява гърба си. „Това кара хората да се връщат на работа.”
“Никой не иска намаляване на заплатата, защото е наранен. Това кара хората да се връщат на работа дори с травми,” добавя Адам Суарез, който е работил в завода около три години.
Четете още:
Skoda представи новия кросоувър Karoq