Дрифт емоцията в кола с над 1200 конски сили

Д а, някои от цифрите, които ще видите в този материал ще ви се сторят леко нереални и налудничави, но те са суровата истина. Една от новите дисциплини в моторните спортове, която наистина превзе света, се казва "дрифт". Както повечето от вас знаят, тя стартира от страната на изгряващото слънце Япония, като идеята и е постоянно контролирано презавиване или с прости думи пързаляне на автомобил със задно предаване.

Основна част в дрифта е тандемното каране, което на японски носи името "тсуису" - два или в някои случаи повече пилоти се стремят да пързалят своите автомобили максимално близо един до друг, като се избягват докосвания. Това може да бъде описано като своеобразен танц на прехвърляне на колите от завой в завой, а и ако сте се сблъсквали с това да опитате от спорта, то цялата техника, която изисква наистина, може да го причисли към танците. Тук координацията между ръце и крака в управлението е отведена на много високо ниво и за да става плавно и методично, изисква години тренировки.

В началото този вид спорт стартира с леки и малки автомобили със сравнително малки двигатели

като иконата - Toyota AE86 с мощност от малко над 100 конски сили, но от 80-те досега нещата бележат наистина голям прогрес и то особено в последните няколко години. В най-конкурентния и тежък шампионат в момента в света - Formula Drift, средната мощност на автомобилите е между 900 и 1100 конски сили. На Стария континент нещата също са близки и средната мощност в двата шампионата - King Of Europe и Drift Masters е около 800 конски сили.

Липсата на ограничения в избор на двигатели, мощност, автомобил и външност карат дрифта да има огромен контраст, който допълнително допринася за емоцията на феновете за разлика от другите моторни спортове, които в последно време са задушени, като от тях разграничаваме само раликроса, който също превзе сърцата на тези с бензин в кръвта с машини с по 600 конски сили, които се мъчат да запазят своята цялост във всеки един манш. Раликросът е и нещо като наследник на епичната Група Б.

Колкото и да е странно това на повечето от вас, тези нива на мощност се правят с цел скорост, като затова се слагат и максимално широки и спортни гуми - полусликове, с които да се търси максимално сцепление, което да води до генерирането на скорост - на някои трасета тя надминава 200 км/ч колкото и да е трудно за възприемане. Да преминем и към главното действащо лице в материала - един от най-използваните автомобили за дрифт се казва Nissan GT-R, като през годините той има няколко поколения изтезавани по пистите - R32, R33, R34 и актуалният R35, които предлагат чудесна база за направата на наистина конкурентна състезателна машина, като естествено се премине към задвижване само на задния мост. Един от най-известните пилоти в Европа обаче, има малко по-различен поглед над нещата за R35 - англичанинът Стийв "Багси" Биаджони.

Подходът му включва леко "богохулство", защото в японската машина вече се намира огромен американски 7.4-литров V8 LSX,

а не оригиналния 3.8-литров V8 битурбо. Причината - да има здрави над 1000 конски сили достъпни в най-големия възможен диапазон от обороти. За целта е добавен и наистина огромен турбокомпресор Garrett, като резултатът е мощност от 1200 конски сили, измерени на колелата, което означава близо 1400 конски сили на двигателя при налягане на турбокомпресора от 1.7 бара.

Модификациите продължават със система за "сухо" мазане на агрегата и куп други като секвенциалната скоростна кутия и диференциалът Quaife, които да издържат на мощността и да я предават с лекота към задните колела, преместването на радиатора в задната част на автомобила за по-добър баланс и охлаждане, разширената следа и завиването на предните колела близко до това на мотокар - средно дрифт автомобилите имат ъгъл на завиване между 60-70 градуса за разлика от нормалните коли, които имат ъгъл на завиване между 28 и 45 градуса.

Отвън този GT-R е претворен с абсолютно целия аеродинамичен пакет на японците от Liberty Walk, които показаха на света, че тунингът на автомобили е станал малко бездушен и трябва да има по-креативни и свободни форми. Те най-често се допълват и с джантите Rotiform, които присъстват и тук, като задните са със значително по-малък офсет, което означава, че са много по-изнесени навън. Те са 20-инчови, като задните гуми са със размер 285/30/20, но животът им е крайно кратък.

Автомобилът участва във Фестивала на скоростта Гудууд, с него бе заснет един от клиповете на Monster Energy - Battledrift

заедно с другия атлет на компанията Дайго Сайто и неговото уникално и първо предназначено за дрифт Lamborghini Murcielago. Сега обаче, ние имахме възможността да седнем на пасажерската седалка и да изпитаме всички сили, които създава тази внушителна машина. За целта се отправихме към Словения и една от местните картинг писти, която въпреки дължината от около километър, предоставяше завои, които да разгърнат дори и за кратко възможностите на автомобила и само за две минавания през трасето да изпратим чифт нови гуми към кофите за боклук.

Усещането - навлизането в кокпита е като във всяка състезателна машина - дълбока спортна седалка, която ви обгръща и бивате буквално запечатани от шестточкови спортни колани, като достъпът през предпазната клетка не е особено комфортен. Още при запалването на колата усещате, че нещо тук е различно, защото тя вибрира по особен начин. Това в основна част идва от променените захвати на окачването, но все пак в двигателния отсек има 7.4-литров V8, който дори в атмосферния си вариант има около 700 коня.

Отлепването от място става на момента и ускорението е леко плашещо,

но машината влиза в дрифт изключително контролирано, сцеплението е много голямо и при всяко отпускане на газта колата се опитва да се изправи, но при леко натискане на педала, всичко се превръща в огромни облаци дим и се изстрелваме напред. Основната цел, естествено, е да се държим на около два-три метра успоредно с другия дрифт автомобил.

Споменахме още в началото думата "тандем", което означава, че ни трябва партньор, а той отново е една дрифт легенда - Nissan 200sx управляван от шампионът в друга дисциплина, включваща дрифт техниките - Джимкана - Люк Уудъм. Тук мощността не е нещо чудовищно, но достатъчно да носи титли в тези състезания популяризирани от Кен Блок - 400 конски сили, идващи от оригиналния 2.0-литров SR20 турбодвигател с добра порция подобрения.

Тандемът с два толкова различни автомобила, представлява значително по-голяма трудност за пилотите в сравнение с два със сходна мощност. Ако водещата кола е тази с повече мощност, то за преследващата е много по-трудно да я следи особено в моментите на ускорение и излизане от завои, а ако преследващата е тази с повече мощност, то тя трябва да бъде много по-внимателна, защото застигането на водещата кола се случва много бързо.

При пилоти с толкова натрупан опит обаче, тук всичко изглеждаше точно както описания "синхронизиран танц" от завой в завой, който оставя след себе си такова количество дим, че пистата остава неизползваема за няколко минути. Ако това ви се струва малка част от време, при тези две коли то означаваше две минавания на цялото трасе. За жалост обаче, не бяхме единствените, които да се насладим на този адреналинов генератор и след по една обиколка в автомобил трябваше да ги видим и в действие отдалеч, което също е достатъчно приятно за очите.

Още за автомобили четете тук.