П ринудителното пълнене се появява като технология първо в самолетната индустрия. Швейцарският инженер Алфред Бючи патентова дизайна. Десет години по-късно прави първия действащ прототип, но проблеми с надеждността спират преминаването на технологията в производство.
В крайна сметка проектираният от Бючи турбо мотор стига до тази фаза през 1925 г., технологията обаче се използва при големите дизелови двигатели на корабите. След това, по време на Втората световна война, технологията масово се ползва в самолетостроенето.
Автомобилната индустрия също прави изследвания на технологията след войната, но трябва да мине десетилетие, преди тя да стигне до масово производство.
Макар да са направени няколко турбо прототипа на двигатели през първата половина на 50-те години, проблеми с турбо дупката и надеждността спират този тип двигатели да достигне до конвейра.
General Motors е изключението от общата картина, концернът позволява на Chevrolet и Oldsmobile да преминат отвъд етапа на тестовете с турбо двигатели.
Turbo-Rocket
Представен през моделна 1962 години, турбо двигателят на Chevy е базиран на редовия „шестак” с въздушно охлаждане, дебютирал в Corvair Spyder Turbo, докато версията на Oldsmobile е много по-впечатляваща: тя е V8 с принудително пълнене.
Докато инженерите на компанията се занимават с турбо прототипа си, колегите им от Buick пускат напълно нов, алуминиев V8 през 1961 г. Агрегатът не се радва на особена почит в Америка, но след като Rover купува правата за него, той придобива легендарен статут.
Oldsmobile също взима 3,5-литровия мотор на Buick. Наречен Rockette в атмосферния му вариант, той се използва от Oldsmobile в различни модели, но също така става основа за появата на иновативния Turbo-Rocket, първият масово произвеждат турбо V8, монтиран в пътнически автомобил.
Подобно на първите турбо двигатели, целта на Oldsmobile е да направи мотор, който подобрява разхода на гориво, но без да компрометира динамиката.
Започвайки с преимуществото на алуминиевата конструкция, т.е. ниското тегло, този 3,5-литров V8 става още по-иновативен чрез добавяне на задвижвана от изгорелите газове турбина Garrett AiResearch, но ограничена до 0,34 бара налягане.
Една от иновациите на този агрегат е байпасен клапан, модерният термин на което е wastegate. Разработен да контролира налягането, клапанът се отваря чрез сензор, ако прагът от 5 psi (0,34 бара) се превиши. След като се отвори, газовете се пренасочват през вторичен изпускателен канал, заобикалящ турбото.
С иновативното турбо и висока степен на сгъстяване (10.25:1), новият V8 генерира 215 к.с. при 4600 об/мин и 407 Нм при 3200 об/мин. Освен че е по-икономичен, новият агрегат е по-мощен от атмосферния 3,5-литров агрегат с неговите 190 к.с. и 319 Нм.
Макар иновативен като дизайн, произвеждащ повече мощност от двойно по-големия си атмосферен близнак, Turbo-Rocket има сериозни проблеми с надеждността.
Един от тях е чукането на двигателя, което не е премахнато със системата за впръскване на метаноло/водна смес, която да минимизира детонационното горене. Вторият проблем идва от собствениците, които използват погрешна охлаждаща течност и сами повреждат алуминиевия двигател.
Тези проблеми, както и все по-големия апетит на американците към големи, по-мощни атмосферни двигатели каро Oldsmobile да изостави своето иновативно решение през 1963 г.
Технологията се нуждае от цяло десетилетие, че дори и повече, за да придобие по-голяма масовост. За моделните 1962 и 1963 г. компанията продава само 9617 броя от модела Jetfire, оборудвани с Trbo-Rocket. Смята се, че до днес са запазени само около 200 бройки.