П о днешните стандарти Мери Андерсън може да се нарече истинска бизнесдама. Още в доста млада възраст, родом от Алабама, заедно със сестра си и рано овдовяла майка, управляват семеен хостел. Когато Мери навършва 27 години, тя се мести в Калифорния, където купува ферма, лозе и започна да се занимава с недвижими имоти. Нейното вече стабилно финансово състояние се увеличава още повече, след като получава наследство от починалата си леля. С тези пари през 1902 г. мис Андерсън решава да отиде в Ню Йорк, за да се полюбува на чудесата на Голямата ябълка.
Явно няма късмета на туриста, защото вали ежедневно като из ведро. А вниманието на Мери е привлечено от странното поведение на шофьорите, които постоянно спират, за да бършат капки от предното стъкло.
Въпреки липсата на инженерно образование, тя скицира на хартия диаграма на „устройство за почистване на стъкло“. Тя занася проекта в инженерно бюро и след това, според професионално изготвени чертежи, в работилница е произведен напълно функционален продукт.
Това не е просто гумена четка, управлявана ръчно от вътрешната част на автомобила с лост. Основната характеристика на чистачката на Мери Андерсън е система от пружини и противотежести, благодарение на които чистачката приляга плътно към стъклото.
На 10 ноември 1903 г. в Патентното ведомство на САЩ е подадена заявка номер 743 801 – Window Cleaning Device. Мери се опитва да предложи изобретението си на автомобилни компании, но среща само присмех. Във вестниците също й се присмиват със съждения като „само на жена би хрумнала такава луда идея“.
Мери не упорства и се връща към печеливши сделки с недвижими имоти, а патент 743 801 изтича на 10 ноември 1920 г. По това време "идиотската идея на мис Андерсън" се превърнала в основата на дизайна на механичните чистачки, които се появяват на почти всички американски автомобили.