Г лобалната автомобилна индустрия през 2025 г. не беше белязана от единичен технологичен скок, а от серия стратегически пренареждания, отразяващи променящите се пазарни реалности. Докато електрификацията продължи да се развива, нейният импулс се забави в някои региони, което даде възможност за подновен фокус върху превозните средства с двигатели с вътрешно горене (ДВГ).
Освен това постоянното потребителско търсене на SUV остана, но има и нарастващ акцент върху малки, достъпни електрически модели, особено в Европа. В същото време напредъкът в безопасността и автоматизацията на превозните средства продължи да променя изживяването при шофиране.
Едно от най-обсъжданите развития през годината беше забавянето на EV прехода, особено на пазари като САЩ и части от Европа. След години на бърз растеж, потребителският интерес към електрички намаля, повлиян от макроикономически натиск, намаляващи стимули и геополитически промени.
Проучванията в индустрията показаха забележим ръст на купувачите, изразяващи интерес към традиционните превозни средства с ДВГ, въпреки че електрификацията остана средносрочна и дългосрочна цел за много производители. Всъщност около 50% от купувачите на автомобили в световен мащаб през 2025 г. заявиха, че възнамеряват да закупят автомобили с ДВГ през следващите две години, което е значително увеличение спрямо предходната година, докато предпочитанията към EV намаляха на повечето пазари.
Въпреки че продажбите на EV продължиха да растат, темпът на растеж се забави значително в сравнение с скока от 2021–2023 г. Икономическият натиск, високите лихвени проценти и изтичането на държавните субсидии на основни пазари като Германия, върна потребителите обратно към познатите им територии.
Това доведе до изненадващо завръщане на фокуса към ДВГ и по-специално към хибридите. През 2025 г. потребителите търсеха решение тип „най-доброто от двата свята“, което доведе до скок в продажбите на пълни хибриди и Plug-in хибриди. Големите производители, които преди това обявиха дати „само за електрически автомобили“, започнаха да реинвестират във високоефективни платформи с вътрешно горене, за да преодолеят разликата, докато инфраструктурата наваксва.
В Европа регулаторното преосмисляне също оформи тенденциите. Преразглеждането от Европейската комисия на планираната забрана за 2035 г. на нови бензинови и дизелови автомобили предизвика дебат в целия бранш. Предложената промяна към по-гъвкава цел – такава, която позволява продължаваща продажба на хибридни и автомобили с двигатели с вътрешно горене, наред с електрическите превозни средства, имаше за цел да помогне на европейските автомобилни производители да се справят с конкурентния натиск и инфраструктурните предизвикателства. Критиците обаче твърдят, че разводняването на целите може да забави инерцията на електрификацията и да отслаби дългосрочните климатични цели.
Въпреки това, една ясна еволюция беше в стратегията за електрификация: производителите и политиците започнаха да наблягат на малките, достъпни електрически превозни средства като ключов лост за тяхното популяризиране. Намаляващите разходи за батерии в световен мащаб вече бяха помогнали за понижаване на цените на електромобилите, но в Европа наличието на евтини електрически модели остана ограничено. Автомобилни производители като Volkswagen и BYD отговориха с компактни дизайни, насочени към запълване на разликата в достъпността и привличане на обикновените купувачи. А ЕС въведе нова категория малки евтини EV с облекчени регулации с цел да популяризира този тип коли с цени от около 20-25000 евро.
Докато електрическите и конвенционалните силови агрегати се бореха за сцепление, един тип превозно средство продължи безспорното си господство: SUV-ът. От луксозни кросоувъри с пълен размер до субкомпактни варианти, SUV-овете представляваха непропорционално голям дял от новите продажби в световен мащаб, което отразява трайния апетит на потребителите за по-високи места за сядане, усещане за безопасност и гъвкавост. Тази тенденция се запази независимо задвижването, което означава, че както SUV-овете с двигател с вътрешно горене, така и електрическите версии останаха популярни сред купувачите.
Друга определяща характеристика на 2025 г. беше продължаващият фокус върху безопасността и автоматизацията – области, които заемат все по-важно място в позиционирането на продуктите, тъй като потребителите изискват по-интелигентни и по-безопасни превозни средства.
Усъвършенстваните системи за подпомагане на водача (ADAS) станаха по-широко разпространени, като функции като автоматизирана следене на лентата, превенция на сблъсъци и адаптивен круиз контрол достигнаха по-широко приложение дори в масовите модели. Напредъкът към по-високи нива на автоматизация също продължава, като повече превозни средства предлагат възможности за шофиране без помощ при ограничени условия на магистралата, въпреки че напълно автономното шофиране остана във фаза на тестване.
На фона на тези промени, киберсигурността и интеграцията на автомобилната безопасност се очертаха като критични области на фокус, особено тъй като превозните средства стават все по-свързани и зависими от софтуер. Изследванията подчертаха необходимостта от хармонизирано развитие на киберсигурността и функционалната безопасност, за да се предотврати засягането на критични системи от уязвимости.
В обобщение, 2025 г. беше година на пренастройване, а не на революция: електрификацията остава дългосрочната посока, но по-бавното ѝ реализиране позволи на автомобилите с ДВГ да запазят своята актуалност. Широката привлекателност на SUV-овете се запази, а малките, достъпни електрически превозни средства започнаха да си изграждат своята ниша. Заедно с напредъка в безопасността и автоматизацията, тези тенденции определиха прехода на автомобилния пазар към по-диверсифицирано и реалистично бъдеще.