Д вигателят с вътрешно горене (ДВГ) си заминава. Категорично и необратимо.
Поне такива бяха посланията на индустрията и на множество институции и правителства през последните десетина години. Да, ама не.
ДВГ не само, че все още е на пазара, но и вече практически всички „гарантирани“ и „необратими“ срокове за неговия край са отменени. Вместо това бяха заменени с отворени цели, които оставят възможност за хибридите и достатъчно икономични ДВГ да продължават да се продават за неограничен период от време.
Разбира се – засега. Ако индустрията научи нещо от „спънатия“ преход към електрическите коли, то всяко нещо е предпоследно и всяко категорично решение всъщност може да се промени. Така че макар ДВГ в момента да има отворено бъдеще без крайна дата, няма никакви гаранции, че след 4-5 години политиците няма пак да размислят и да сложат нов краен срок.
Но защо се получава всичко това? Защо ДВГ упорито отказва да отиде в историята?
Според анализ на Motor1 става дума за няколко фактора. Регулациите са само една част от причината и даже в случая промяната им е в следствие на силния ефект на другите фактори.
11567
Например спадащото търсене на EV. Продажбите на електрически коли растат, но далеч не с първоначално очакваните темпове. EV еуфорията е по-скоро EV разум.
Хората купуват електрички, но внимателно. Никой не бърза да се хвърля в електрическия свят без първо да е сигурен, че ще разполага с достъп до зарядни и има подходяща инфраструктура в районите, в които най-често ще бъде с колата си.
А въпросната инфраструктура все още е доста слабо развита. И неравномерно. Има райони където има повече зарядни, отколкото бензиностанции (например Калифорния), но има и цели области, където има 2-3 зарядни, а са нужни стотици за адекватно покритие). Това отказва много от хората да купуват EV засега дори и да искат.
Друг фактор са цените. EV остават по-скъпи от еквивалентен модел с ДВГ, което е проблем за мнозина. Дори и разликата да може да се покрие от по-евтината поддръжка и потенциално по-ниските разходи за зареждане (това зависи много от региона и цените), за мнозина първоначалната по-голяма сума е по-голям проблем.
Има и още. В самия бранш има доста различни гледни точки. Някои производители виждат голямо бъдеще в електрификацията и инвестират усилено в EV гамите си.
Други пък смятат, че ДВГ не трябва да бъде пренебрегван и инвестират милиарди в него. Например Chrysler е заделил 13 млрд. долара за подобряване на производството си в САЩ, като голяма част от парите са за развитие на ДВГ. Много други марки също възобновиха и дори ускориха разработката на нови, по-ефикасни ДВГ.
EV преходът е труден за повечето компании. Дори и да го подкрепят, те предпочитат той да се случи по-бавно и по по-естествен пазарен път.
Както например стана с лаптопите и настолните компютри. Вече масовият потребител си купува лаптоп. Настолният компютър е по-скоро нишова машина за геймъри и професионалисти, които искат определена производителност и функции, които лаптопът не предлага. Или както смартфонът измести обикновените телефони, камерите, мултимедийните плейъри.
Тези устройства не бяха налагани със сила, с регулации, закони и подобни „стимули“. Те просто се оказаха по-добри от предшествениците си, хората логично ги харесаха и започнаха да ги купуват. Както и дизелът дълги години беше предпочитан пред бензина, без да е налаган с правила и разпоредби.
Същото ще се случи и с EV, когато всичко необходимо е налице, за да са наистина по-добри от ДВГ във всяко отношение и за критична маса от хора. Но това ще е по-натам.