С лед 26 години, 890 хил. км и 215 посетени държави, околосветското пътешествие на германеца Гюнтер Холторф завърши.
Преди дни неговият
„Мерцедес 300GD“ – сега антика, но в началото на приключението съвсем нов,
се завърна у дома за последна снимка пред Бранденбургската порта в Берлин.
Автомобилът, наричан от стопанина си Ото, и самият Гюнтер бяха посрещнати от шефа на „Мерцедес“ Дитер Цетче. След вярната си служба и все още с оригиналния двигател, автомобилът заслужи мястото си в историята и отива в музея на компанията.
През цялото това време, макар опасни ситуации да не са липсвали, Ото не е дал някакви сериозни дефекти. Дори климатичната инсталация била свалена в началните години на пътешествието и подарена на един механик в Кения.
„Това, която го няма, не може да се развали“,
казва Гюнтер.
Пътешествието му започва през 1989 г. Холторф е работил като мениджър в „Луфтханза“ и е спестил достатъчно, за да си позволи подобно предизвикателство. Придружава го Кристине, с която се запознава същата година, малко след третия си развод.
Двамата пътуват заедно в продължение на 22 години, а само седмици преди Кристине да почине от рак през 2010 г., двамата се женят. Гюнтер ѝ обещава, че ще довърши околосветската обиколка.
ЕПА/БГНЕС
Сега вече дори няма спомен как точно им хрумнала идеята за това пътешествие, но признава, че си мислели да влязат в „Книгата на рекордите на „Гинес“.
Отделили пет години в началото да пътуват из Африка, а след това се отправили към Южна Америка, където Гюнтер работил като млад. После дошъл редът на Северна Америка, Азия, Австралия и цяла Европа (вж. повече снимки и видео от пътешествието).
В някои от посетените страни Холторф
бил първият чужденец, който влизал със собствената си кола там.
По време на пътешествието си той и Кристине успели да си докарат и допълнителни доходи – били първите, които направили детайлна карта на индонезийската столица Джакарта. Последното издание на картата под формата на атлас от 400-страници, се продало в 150 хил. копия.
На 11 октомври Гюнтер и Ото пристигат там, откъдето някога са тръгнали – пред Бранденбургската врата в Берлин, а Дитер Цетче получава ключовете от Ото. Те обаче не са съвсем оригиналните, а само копия, направени по някое време в Джеда, Саудитска Арабия. Оригиналните отдавна вече били изтъркани от употреба.