Какво се крие в арсенала на най-красивата S-класа

А втомобилите са различни – елегантни и грозни, емблематични и позабравени. Но има и една специална категория, които само с външния си вид могат да превърнат напълно безразличен към технологиите човек във фен и ентусиаст.

Един от тях без съмнение е Mercedes-Benz S-Class W126. Рекламният слоган на Mercedes-Benz „Най-доброто или нищо“ описва идеално S-класата: компанията прави всичко възможно, за да гарантира, че всяко поколение е по-добро от следващото. И е много успешна в това, достатъчно е да се проследи дългия списък от иновации във всяко поколение.

Разбира се, в историята на S-класата не липсват повратни моменти. Един от най-емблематичните примери е W116. Производителят инвестира целия си интелект и креативност в 116, надминавайки себе си на всички фронтове. От една страна, дизайнерският отдел е изправен пред задачата да създаде модерен продукт на върха на прогреса. Нещо като джентълмен с изящни обноски. От друга страна, трябва да е изключително безопасен. През 60-те години по пътищата цари абсолютен хаос - от 1961 до 1966 г. смъртността при катастрофи се увеличава с 40% в Германия. Затова и Mercedes-Benz се предизвиква да надхвърли новите стандарти.

Няма да навлизаме в подробности, ще споменем само, че в края на производството през 1978 г. W116 е първият в света, който има антиблокираща спирачна система, за да поддържа контрол върху управлението по време на аварийно спиране.

W126 еволюира в много посоки, но на първо място пленява със своята естетика. Главният дизайнер на марката, Бруно Сако, е истински гений и в този важен момент той очевидно е на върха на вдъхновението. Автомобилът съчетава строгост, скорост и елегантност. Изглежда, че той е идеален за клиент, който не е решил какво е по-близко до него - британски стил или американска харизма. Компанията признава: в началото някои хора не оцениха художествената стойност на W126 и напразно критикуваха седана, наричайки го прост.

Работата по вечния дизайн е свършена между 1973 и 1975 г., а окончателният вариант е одобрен през 1976 г. Имайте предвид, че всичко се случва във време, когато не всяка кола може да се похвали с красота.

Каква е тайната на магията? Опростени форми на купето без "визуален шум", пластмасови брони, които могат да издържат на леки сблъсъци вместо хромирани, и корекции на пропорциите. Междуосието на стандартния седан е нараснало от 2865 мм на 2935 мм, междуосите на удължения Mercedes-Benz - 3075 мм срещу 2965 мм.

По отношение на подобренията, W126 е с коефициентът на аеродинамично съпротивление Cx е 0,36. За сравнение W116 е с 0,41. През 1981 г. дебютира купето SEC (C126), състезавайки се със сродни 4-врати за правото да бъде считан за един от най-красивите Mercedes-и в историята. С разстояние между осите, скъсено до 2850 мм и аеродинамичен коефициент на съпротивление Cx 0,34.

W116 направи огромен скок напред по отношение на безопасността, а неговият наследник продължи традицията. Купето е проектирано, като се вземат предвид най-новите резултати от изследванията в тази област. То може да издържи сблъсъци при 55 км/ч без щети. В допълнение, W126 е първият в света сред серийните автомобили, който отговаря на стандартите за асиметрични челни удари. От 1981 г. списъкът с опции включва въздушна възглавница за водача и преден предпазен колан, а от 1988 г. и допълнителна въздушна възглавница за него. Предлага се и електрическо регулиране на кормилната колона срещу допълнително заплащане.

Моторната гама е условно разделена на две серии - преди рестайлинга и след него. Много прогресивният „шестак“ M110 с обем 2,8 литра (до 185 к.с. с инжекция Bosch K-Jetronic) с два горни разпределителни вала и полусферична горивна камера. Произвежда се и трилитров шестцилиндров дизелов двигател OM617. V-образните "осмаци" със същите индекси - M116 и M117 - са преработени. Този път цилиндровите им блокове не са чугунени, а алуминиеви. Работният обем е увеличен от 3,5 и 4,5 литра съответно на 3,8 и 5,0 литра (до 240 к.с.). Стандартната трансмисия е четиристепенна механична, като опция се предлага петстепенна и четиристепенна автоматична.

На автомобилното изложение във Франкфурт през 1985 г. беше показан актуализиран W126 с нови, по-екологични и икономични двигатели. Редовият шестцилиндров M103 с един разпределителен вал (2,6 и 3,0 литра) отвори палитрата, а V-осмаците нараснаха до 4,2 и 5,5 литра. Последният, топ моделът за модификациите 560 SE, 560 SEL и 560 SEC, генерира 300 к.с. в началото. През 1990 г. мощността му е ограничена до 272 к.с. Петлитровият агрегат е запазен. Всички са с инжекционна система Bosch KE-Jetronic.

Първоначално се предлага опционална хидропневматична система за задния мост от W116 в 450 SEL 6.9. Тя поддържа постоянен просвет, независимо от натоварването. От 1981 до 1985 г. някои варианти са оборудвани с подобрената HPF II (Hydropneumatische Federung). Mercedes-ите от 1986 до 1991 са най-прогресивни в това отношение - техният сложен и труден за поддръжка HPF III може автоматично да намали клиренса с 24 мм при 120 км/ч и освен това регулира твърдостта в зависимост от скоростта на движението и пътните условия. Освен това водачът може да повдигне колата с 35 мм (до 80 км/ч), ако настилката е с лошо качество.

Нека да разгледаме набързо опциите за комфорт. Надлъжно електрическо регулиране на задната седалка във версията с дълга база (обхват на движение - 10 см), електрическо завеса на задния прозорец, отопляеми седалки за водача и пътника и за първи път електрическо регулиране на панела на вратата под формата на силует на седалката, електрическа кормилна колона и система против кражба.

Изброихме основните постижения на W126, но има още едно. Човек може да остане с впечатлението, че такава красива и величествена кола е сглобена почти като специална поръчка, но това не е така. По стандартите на S-класата (и като цяло целия F сегмент) това е почти масов продукт: за 12 години са произведени 892 123 бройки (818 063 седана и 74 060 купета). Почти толкова, колкото W116 (473 035 единици) и W140 (432 732 единици) взети заедно.