Н а дистанция от един километър на британската писта „Брукландс”, със старт от движение, автомобилът постига средна скорост от 202,69 км/ч, което позволява на пилота да измине дистанцията за 31,32 секунди. Записаната от него максимална скорост е 205,66 км/ч.
Според правилата, които са съществували през онези години, измереното разстояние е трябвало да бъде преминато само в една посока (от 1922 г. - вече в две противоположни посоки).
Що се отнася до двигателя на колата-рекордьор, той е истински гигант. С диаметър на буталото от 185 мм, работният му обем е 21,5 литра, а мощността на редовия четирицилиндров двигател достига 200 к.с. при 1600 об/мин. Окачването на двувратия роудстър с междуосие 2800 мм е типично за онова време - зависимо от листови ресори без амортисьори (механични барабанни спирачки).
След триумфа в Европа Карл Бенц изпраща Blitzen Benz (Lightning Benz) в САЩ, където вече има достатъчно дълги прави на състезателните писти. Публиката зад Океана приема положително техническите иновации и високоскоростните, шумни шоута и Бенц бързо започва да осъзнава значителния рекламен потенциал на подобни събития и най-важното - на своята чудовищна кола.
Впоследствие, след като дълго време моделът е без аналог като динамика, Blitzen Benz постави още скоростни рекорди. На 17 март 1910 г. в състезание на „Дейтона Бийч” състезателят Барни Олдфийлд записва пред публика скорост от 211,97 км/ч. Рекордът не е записан официално. Но постижението на Боб Бурман, който на 23 април 1911 г. поставя официално регистриран световен рекорд за скорост от 228,1 км/ч, вече остава в историята.
Между другото, този рекорд стои до 1919 г., въпреки че в онези дни почти всяка година се поставят нови рекорди за скорост. В края на триумфалното задгранично турне Blitzen Benz се завръща в Европа, където продължава да участва в състезания до средата на 30-те години.