Тестваме супер ексклузивния Ford GT за много над милион лева

Б лагодаря ти, Енцо Ферари. Прословутата ти арогантност е причината сега да мога да се докосна до един толкова ексклузивен продукт, създаден не от Ferrari или Lamborghini, а от Ford, компанията, дала ни Model T, Ka, Mondeo, Galaxy, Eco Sport… С други думи: компания за производство на масови автомобили, автомобили, предназначени да придвижват хората от точка А до точка Б, поради което това инженерно творение е още по-впечатляващо.

18 снимки

Зад волана на Ford GT

Ford GT е онова, което всички останали модели на марката не са: върхът на сладоледа, черешката на тортата, икона, ексклузивност, изключителна динамика, чар, динамика, тръпка… Ford GT е еманация на всичко онова, което Ford постигна за този над един век история: от въвеждането на конвейрното производство до електрическата концептуална разработка, която ще видим през септември на изложението във Франкфурт.

Към монета са произведени 550 бройки от общия тираж 1350 (толкова е теглото на модела), като 80 от тях са в Европа. Цената за Стария континент започва от 550 000 евро преди данъци и такси. Автомобилът не може да се препродава 2 години, но през август на търг ще бъде изкаран един с 400 мили на километража, на който му се искат $1,5 млн.

А защо благодаря на Енцо Ферари? През 1962 г. Хенри Форд II решава да стартира кампанията Total Performance, чиято цел е да демонстрира потенциала на марката в сферата на моторния спорт. Тогава, както и сега, „24 часа на Льо Ман” е сцената на най-големите и емблематични битки. По това време доминацията на легендарното трасе е за Ferrari.

Интересното е, че към този момент Енцо Ферари и Хенри Форд II поддържат много добри взаимоотношения. Форд разбира от няколко източника, че Ферари иска да продаде компанията, за да набере повече инвестиции за участие в моторните спортове. Така в началото на 1962 г. стартират преговорите между двете компании, когато програмата Total Performance вече е в ход.

Смята се, че Ford е предложил около $18 000 000 за производителя на италианските спортни автомобили, които към днешна дата се равняват на около $141 млн. За онова време тези пари са били огромна сума, тъй като тогава Ferrari все още е далеч от статута, който има днес.

Тестваме революционния двигател Skyactiv-X на Mazda

Peugeot 508 SW е най-красивото комби (тест драйв)

Без значение, преговорите се развиват много добре, докато Ил Комендаторе не осъзнава, че ще загуби пълния контрол върху спортната програма на компанията, ако Ford осъществи сделката. Нещо повече, Скудерията вероятно би получила забрана да се състезава на Американска земя, поне в състезанията, в които Ford са фаворити.

Това, подсилено от националната истерия в италианската преса води до промяна в мнението на Ферари в последния момент, когато адвокатите на Ford са в Италия за финализиране на сделката през 1963 г.

Именно този съдбовен момент ми даде възможност на мен да се докосна до един наистина уникален автомобил, до който са се докосвали само двама българи, моя милост и мой колега.

Преди повече от половин век Хенри Форд II побеснява от решението на Енцо Ферари, в резултат на който гняв се ражда Ford GT40. Тази година ще гледаме филм за това легендарно съперничество. Вероятно някои факти ще бъдат пресилени, а други премълчани, но историята е ясна: Давид спира Голиат след неговите шест поредни победи в „24 часа на Льо Ман” през 1966 г., когато Брус Макларън/Крис Амон, Кен Майлс/Денис Хюлм и Рони Букум/Дик Хътченсън финишират 1-2-3 с Ford GT40!

Тестваме чиста формула за удоволствие от шофирането: Suzuki Swift Sport

Тестваме върха в баварската гама: BMW 750i & M760Li

През 2015 г. в Детройт Ford представи духовния наследник Ford GT, а целта бе на следващата година да отбележи 50-ата годишната от знаменития си триумф в Льо Ман. Прави го с победа.

Благодаря им за това, защото този стремеж за доказване ми даде възможността лично да седна зад волана на този потресаващо изглеждащ автомобил. И като използвам определението „потресаващо изглеждащ” – не преувеличавам нищо. Изглежда величествено, а на живо е просто нереален, още повече на фона на уникалния хотел-замък край Кьолн, където се състоя моето рандеву с Ford GT.

Багажникът се намира точно пред двигателя. Обемът му е 11,3 литра!

Ще започна с един от най-важните въпроси: защо не V8, V10 или V12? Да, такава конфигурация на двигателя вероятно би била още по-пленяваща въображението, но решението да се монтира битурбо V6 си има своето обяснение. Този Ford GT е разработен успоредно с онзи, който през 2016 г., на връх 50-ия си рожден ден, спечели „24 часа на Льо Ман”. Това ще рече, че в GT абсолютно всичко е подчинено на аеродинамичната ефективност, залагайки всичко на шасито, а не толкова на двигателя.

Макар и странно за подобен автомобил, но тук е монтиран 3,5-литров битурбо V6 с мощност 655 к.с. при 6250 об./мин и 750 Нм при 5900 об./мин, които се стоварват върху задните Michelin Pilot Sport Cup с размер 325/30 R20.

И като казвам всичко, имам предвид всичко. Всеки един отвор по автомобила е предназначен за отвеждане на въздух към отделни компоненти от задвижването и спирачките, а всички форми, ъгли, странни (на пръв поглед) прорези и линии трябва да насочват въздушния поток под, над и около автомобила така, че да се гарантира възможна най-високо аеродинамично притискане, но без да се създава високо челно съпротивление.

Тестваме най-продавания модел на Renault

Модерната версия на Ibiza: тестваме Seat Arona

Това е причината за напречно разположения 3,5-литров битурбо V6 (най-мощният EcоBoost) точно зад главата ви: той е компактен и лек, което е позволило максимално ниско разположение на центъра на тежестта и разпределение на теглото между двете оси в съотношение 47 към 53% отпред и отзад. Не мога точно да ви пресъздам начина, по който въздушният поток влиза пред задните колела, минава през турбините и се отвежда над задницата, но обяснението на Крейг (инженерът, който е мой навигатор) е впечатляващо. Ще спомена само, че стоповете са кухи и през тях се отвежда въздушен поток!

Това произведение на спортното автостроене, подчинено на аеродинамичната ефективност, е опаковано в карбоново купе с вграден стоманен ролкейдж и алуминиева субструктура. Окачването а много близо до това на състезателния автомобил от „часовете”, докато 3,5-литровия мотор споделя на 60% от частите с мотора във Ford F-150 Raptor. V6 означава, че максималните 655 „коня” се разгръщат при 6250 об./мин, докато максималните 750 Нм при 5900 об./мин се стоварват върху жестоките карбонови задни колела посредством 7-степенна Getrag трансмисия с двоен съединител с диференциал с ограничено приплъзване.

Дъската за гладене се изправя при 100 км/ч и осигурява 170 кг притискаща сила.

Цялата тази конфигурация тежи само 1350 кг, но все пак това е 100 кг над някои преки конкуренти, като да речем McLaren 720S с неговите 1250 кг. Но въпреки това Top Gear твърди, че Ford GT е един от супер автомобилите с най-доброто управление.

Забравете предразсъдъците, BMW X7 е върховна лимузина (тест драйв)

Audi Q8 е като катедрала на колела (тест драйв)

Това нито мога да потвърдя, нито да отрека. През годините съм имал възможността да карам Ferrari 599 GTB Fiorano и Lamborghini Murcielago Roadster, но никога не съм имал тези автомобили на мое разположение за час. Базата ми за сравнение е почти нулева, а и нямах допълнителната щипка късмет, за да тествам Ford GT и в режим Track. Затова ще ви разкажа какво е усещането да го караш по германските пътища с 90 км/ч и да го „опънеш” със 170…. мили/ч на аутобана. Два пъти.

Влизането (а още повече излизането) в GT си е упражнение, на което повечето килограми пречат. Дебелият праг изисква да седнеш първо, след което да пренесеш краката си вътре. А там тялото ти попада в типично спортно „корито”, което е фиксирано към шасито. Това ще рече, че се движи само облегалката, както и педалите, за да намериш оптималната позиция зад волана. А върху него е изнесено всичко необходимо за управлението на автомобила. Няма лостове за чистачки и мигачи, всичко е бутони, а зад него са монтирани две големи планки за смяна на предавките. Най-гъделичкащи са светодиодите, които обозначават достигането на максималните обороти, когато тръгнеш да гониш 911 Targa на немски аутобан. Силата на тази кола е на писта, но аз можах да й се порадвам истински за любимите аутобани без ограничения.

Иначе шофирането по обикновената пътна мрежа е леко мъчително, тъй като не можеш да отприщиш цялата мощ на този звяр. На въпреки това ще запомня всяка минута, тъй като колите като Ford GT са на изчезване: сурови, истински, груби в някои отношения, предназначени да носят удоволствие, шумни, неудобни на пътя, харчещи много. Но всичко това гарнирано с най-мазната усмивка, която се е появявала на лицето ми, защото точно колите, които са най-неудобните, носят най-голямата наслада.

А Ford GT е предназначен да ви предложи всичко от управлението на супер спортен автомобил в най.чистата му форма. Под калниците няма никаква изолация, затова чуваш всяко едно камъче, да не говорим, че и го усещаш. Не знам защо е монтирана аудио система, след като теглото й е могло да бъде спестено. Причината е, че няма как да я слушаш, тъй като зад персигласова преграда слушаш рева на V6 двигателя. Да, той не е като високия режещ звук на италианските конкуренти, но въпреки това е опияняващо усещане. Няма го и онова изтънчено изпълнение на интериора, типично за „италианките”. Тук властва велур в черно, за да не се отклонява вниманието на собственика от пистата, но за пътя алуминий и кожа биха стояли по-добре.

Зад тези карбонови джанти (спестяващи 2 кг отзад и 0,5 кг отпред спрямо алуминиевия им еквивалент) са монтирани 6-бутолни Brembo спирачни апарати и дискове с диаметър 394 мм отпред и 360 мм отзад.

Ford GT далеч не е най-скъпият супер спортен автомобил, нито е най-рафинираният, да не говорим за най-бърз. Но Ford GT е формула за супер автомобил в най-чистата му, сурова действителност. Това е кола, чието боравене с волана е доста трудно на пътя. Все пак диаметър на завой от 12,2 метра при съотношение 14,8:1 на хидравличния рак и пиньон си е трудничко, но по-запознатите с темата ще разберат какво значи това.

Лично аз никога няма да забравя това преживяване с Ford GT, в който чуваш само механични шумове, усещаш с цялото си тяло как работи тази машина, а накрая имаш възможността да видиш колко може 911 Targa, докато в капкообразните странични огледала гледаш бял C 63 AMG Black Series да ти се любува на огромния спойлер, който отдавна се е изправил и притиска GT с допълнителни 170 км към асфалта.