П обедата на Аертон Сена в GP на Монако през май 1992 г. е особено сладка за McLaren, при това не само заради факта, че така бразилецът спира серията от пет поредни победа но Найджъл Менсъл.
Монако е мястото, където McLaren представя своя чисто нов сериен модел. И макар легендарният коментатор Мъри Уокър да определя състезанието през ’92 като едно от любимите му, най-вече заради дуела между Сена и Менсъл, три десетилетия по-късно, дирята, която оставя McLaren F1 в историята, е по-значима.
Това, което прави F1 толкова вълнуващ, е фактът, че 30 години по-късно той изглежда също толкова впечатляващо. Той е най-бързият, най-мощният, най-скъпият и най-екзотичен суперавтомобил в началото на 90-те години.
Заради това ще погледнем към него отново, тъй като преди време разказахме за уникалния му двигател. Този път ще разкажем някои малко известни факти за този специален модел.
Идеята се ражда на летище
През 1998 г. в лоунджа на летището в Милано разговарят Рон Денис (председател на McLaren), Мансур Одже (директор), Гордън Мъри (технически директор) и Крейтън Браян (шеф на маркетинга). Тогава тези четиримата решават да направят най-ненормалния автомобил. Появява се само четири години по-късно.
Това не е първият карбонов суперавтомобил
McLaren е пионер при използването на карбон във Ф1, затова е логично да се предположи, че серийният автомобил ще е изграден от същия материал. Но това не означава, че F1 е първият, въвел карбона. Прави го Jaguar с XCR-15 през 1990 г., който е дегизиран състезателен автомобил, направен само с хомологационна цел, докато F1 е предназначен за пътя.
Двигателният отсек е облицован със… злато
В днешно време, когато светът на суперавтомобилите е толкова показен, би било нормално да се използва злато (и мнозина го правят), но Гордън Мъри облицова двигателния отсек със злато не да се фука, а заради качеството му да отразява топлината.
Но има още един факт, който вече си е чисто показен: бордовия комплект с инструменти е изработен от титаниеви инструменти със златно покритие. По-рано тази година такъв бе продаден на търг за 6000 британски лири.
Теглото му е колкото на Mazda MX-5 (2022)
McLaren F1 тежи 1138 кг, което означава, че оборудваният с V12 двигател суперавтомобил тежи колкото 4-цилиндрова Mazda MX-5. Най-лекият от настоящите суперавтомобили McLaren, Senna, е 180 кг по-тежък, докато Bugatti Veyron, който стана най-бързият сериен автомобил, е с цели 750 кг по-тежък, което е еквивалентно на пътническата седалка да „седи” S1 Lotus Elise.
Вдъхновението е Honda NSX
Освен факта, че F1 има задачата да стане най-бързият автомобил за времето си, Гордън Мъри иска неговото творение да е също толкова ергономично, нещо, което Honda прави с NSX.
„Моментът, в който карах „малкия” NSX, еталоните - Ferrari, Porsche, Lamborghini, – които използвах като мерило в развитието на моя автомобил, изчезнаха от съзнанието му” казва Мъри в интервю за японско издание.
„Естествено, F1 трябваше да е по-бърз от NSX, но качеството на возията на NSX и управлението ще станат нашата нова дизайнерска цел.”
Когато Honda отказва да направи V12, BMW излиза на сцената
Honda работи съвместно с McLaren като доставчик на двигатели за Формула 1. Но когато Мъри иска от тях да направят V12, японците отказват.
Така на сцената излиза BMW. Техният 6,1-литров S70/2 е много близък до V12 в 850 CSi, но се сдобива с по четири клапана на цилиндър. Без помощта на турбини той генерира 627 к.с. при 7400 об./мин и 651 Нм при 6700 об./мин.
F1 е най-бързият автомобил в света в продължение на 10 години
Оригиналният F1 се развърта до максималните 7500 об./мин на 6-та предавка, постигайки максималните 356 км/ч. това е достатъчно за титлата „Най-бърз в света”, но през 1998 г. пилотът Анди Уолъс са качва във F1 на пистата „Ера-Лесиен” на VW. Ограничителят на оборотите е вдигнат до 8300 об./мин, достатъчно да бъдат записани 386 км/ч.
Оттогава се появиха много по-бързи суперавтомобили, но F1 се остава найбързият сериен модел с атмосферен двигател, макар Aston Martin да твърди, че с Valkyrie е постигнал 402 км/ч, но без това да е официално регистрирано и потвърдено.
Трудно е било човек да си позволи F1 преди 30 години, сега е още по-по-по-трудно
Когато се появява, McLaren F1 струва невероятните 634 500 британски лири (с данъците) в Англия, еквивалентно на 1,08 млн. лири днешни пари. По същото време Ferrari 512 TR струва мижавите 131 000 паунда, докато дори Bugatti EB110 GT е едва 285 500 лири.
През 2021 г. на търг бе продаден един F1 за $20 465 000, докато през 2019 г. един F1 LM отиде при новия си собственик за $19,8 млн.