Е дин от най-красивите автомобили в света и може би най-известният сред всички модели на Mercedes-Benz влезе в историята под името Gullwing. Вероятно ще се изненадате да разберете, че в началото никой не е искал да направи 300 SL. Връщаме се в началото на тази впечатляваща история.
Към славните дни на моторния спорт
Всичко започва да се обръща в началото на 50-те години. След като се възстановява леко от последствията от Втората световна война, Mercedes-Benz решава, че е време да се потопи отново в света на моторните спортове. В навечерието на войната на съперничеството между „сребърните стрели“ и Audi (по онова време Auto Union) се гледа като на най-впечатляващото и вълнуващо събитие в европейските състезания.
Mercedes-Benz
Mercedes-Benz 300 SL Roadster (W 198).
Сега обаче мащабите са несъвместими с предвоенните. Състезателната кола трябва да бъде направена с много ограничени ресурси, използвайки възможно най-много серийни компоненти.
За донор е избран големият, солиден и консервативен седан от серия 300 (W186). Нямайки нищо общо с концепцията за спорт, автомобилът въплъщава европейските идеи за здравина, комфорт и надеждност от началото на 50-те години. Мощна рама, дебели панели на каросерията, нискофорсиран, но неразрушим двигател и, като черешката на тортата, собствено тегло от около 1800 кг.
Изглежда невъзможно да се създаде нещо бързо, леко и спортно на базата на този благороден тежък камион. Въпреки това, бъдещият Mercedes-Benz 300 SL (между другото, тук трябва да декодираме индекса на модела: S от Sport, L от Leicht, „лек“) заимства двигателя, окачването и трансмисия от серийния донор, а също така спирачната система и скоростната кутия.
Mercedes-Benz
Mercedes-Benz 300 SL Coupé (W 198), пилотиран от Джон Куупър Фич и Курт Гесл в Mille Miglia през 1955 г.
Състезателна клетка
Редовият шестцилиндров 3-литров двигател на 300 развива само 115 к.с. Като част от проста модернизация, двигателят е оборудван с три карбуратора, допълнителен разпределителен вал и преработен всмукателен колектор. Резултатът е увеличение на мощността до 175 к.с., но нищо особено. А бъдещият състезателен Mercedes-Benz трябва да се бори с такива автомобили като 12-цилиндровото Ferrari 250 S (230 к.с.) и 3,4-литровия Jaguar C-Тype (от 205 к.с.)...
Колата изисква интензивно намаляване на теглото. Тогава брилянтният дизайнер Рудолф Уленхаут, авторът на известния предвоенен състезателен Mercedes W125 и W154, се спира на пространствена рама. Основата на 300SL е сложна рама, изработена от много заварени тръби. Към тази лека (самата рама тежеше само около 80 кг, а собственото тегло на автомобила в крайна сметка е 1060 кг) и изненадващо твърда конструкция са прикрепени алуминиеви панели на каросерията, на които е дадена най-рационализираната форма с помощта на аеродинамичен тунел. Коефициентът на съпротивление е само 0,25. Дори по днешните стандарти, това е прекрасен резултат!
Цялата конструкция има един сериозен недостатък - високи прагове. Сложният дизайн на заварените тръби просто не позволява монтирането на конвенционални шарнирни врати. Тогава Уленхаут и неговият инженерен екип се потапят в състезателния правилник. Установяват, че нито един официален документ не забранява монтирането на врати, които се отварят нагоре. Така Mercedes-Benz 300 SL получава отварящи се нагоре врати, от които идва и прякорът „Gullwing“.
Повторният дебют
Трудно е да се повярва, но на екипа на Уленхаут му трябват само девет месеца, за да завърши всичко – от получаването на задачата до подготовката на колата за старт. През март 1952 г. състезателният 300 SL (W 194) е представен на пресата. И още през май триото "чайки" от заводския отбор на Mercedes-Benz се подготвя за старт в Mille Miglia.
Може да изглежда странно днес, но Алфред Нойбауер, спортният директор на отбора, е много скептичен относно шансовете на своите пилоти. Отличен по отношение на аеродинамиката и много лек, 300 SL със 175 к.с. все още е твърде слаб като мощност на фона на заводското Ferrari. Но съмненията относно конкурентоспособността на новите сребърни стрели са напразни.
Да, Mercedes-Benz така и не печели състезанието, но на правите участъци SL уверено дърпа на по-мощните, но по-тежки Ferrari. Освен това екипът на Карл Клинг е начело дълго време и само 6-минутен питстоп малко преди финала (механиците не успяват да сменят колелото) го лишава от заслужената победа.
Mercedes-Benz
Mercedes-Benz 300 SL (W 194) в 24 часа на Льо Ман през 1952 г.
Победата отива при Джовани Брако с 12-цилиндрово Ferrari 250S, но дебютното представяне на Mercedes ужасява съперниците. Месец и половина по-късно в Льо Ман, най-лошите страхове в Маранело и Ковънтри се потвърждават. С отлично представяне по отношение на състезателната тактика, пилотите на бързия и надежден Mercedes-Benz заемат първите две места в генералното класиране. И това от първия опит!
След това следва феноменално успешно състезание на „Нюрбургринг” - квартетът на Mercedes окупира първите четири позиции, а в края на сезона 300SL показва, че скоростта и надеждността му струват много и в известното Carrera Panamericana, спечелено от екипажа Карл Клинг/Ханс Кленк. Като се прибави и триумфът в Гран При на Швейцария, 300 SL постига четири победи в пет състезания през първия си сезон!
На този фон решението на ръководството на Mercedes-Benz да се откаже от програмата през 1953 г. изглежда изненадващо. Но състезателният отдел решава да съсредоточи всичките си усилия върху създаването на нова кола за F1 и силно чувствителният 300 SL му се отрежда участта да чака пенсия в автомобилните музеи.
Mercedes-Benz
Състезателният Mercedes-Benz 300 SL (W 194),състезателният спортен прототип Mercedes-Benz 300 SL Hobel (W 194 II) и Mercedes-Benz 300 SL Roadster (W 198)
Човек с планове
В Щутгарт никой дори не се помисли за създаване на шосейна версия на 300 SL. И това вероятно нямаше да се случи, ако не беше предвидливостта и упоритостта на американския бизнесмен Максимилиан Хофман. Всъщност Макс, както просто го наричат познатите, е роден в Австрия. В младостта си той обича автомобилните състезания, известен е като добър пилот, но най-важното е, че по време на кариерата си печели добри връзки в автомобилния свят. След анексирането на Австрия от нацистка Германия Хофман се мести първо във Франция, а оттам в Съединените щати, където след войната се озовава в бизнеса с продажба на автомобили.
Преценката на Максимилиан е правилна. Американският пазар винаги е оставал доста затворен за европейските марки. Ето защо, за богатите клиенти, които искат да се открояват от тълпата и да карат не Cadillac и Lincoln, а модели от известни италиански, френски и немски марки, услугите на Хофман са наложителни. Подновявайки стари контакти, Макс става първият дилър в Щатите за Alfa Romeo, BMW, Porsche, Lancia, Jaguar и Mercedes-Benz. Нещо повече, мнението на Хофман се чуваше по върховете, а усетът му за бизнес е смятан за легендарен.
Именно Максимилиан, впечатлен от супер успешния състезателен сезон през 1952 г., предлага на ръководството на Mercedes-Benz да обмисли серийно производство на 300 SL. Нещо повече, това не е просто мисъл, изразена на глас, а конкретно бизнес предложение. Максимилиан казва, че може да продаде поне хиляда спортни коли. Той идва в Германия на официално посещение през септември 1953 г., а на следващия февруари, на автомобилното изложение в Ню Йорк, се състои дебютът на серийния Mercedes-Benz 300 SL и неговият по-малък брат, , моделът 190 SL.
Mercedes-Benz
Mercedes Benz 300 SL Gullwing (W 198, на преден план) и190 SL дебютират на автомобилния салон в Ню Йорк през февруари 1954 г.
От нежелан проект до икона
Такава кратка времева рамка за разработка предполага, на първо място, че шосейната версия не се различава фундаментално от състезателната. Разбира се, колата получава по-цивилизована (и по-тежка) каросерия, в която обаче можеше да се долови връзка с победителя от Льо Ман.
„Крилата на чайката“ и брилянтната аеродинамика не изчезват. Освен това двигателят е оборудван с революционна механична система за впръскване на гориво на Bosch, която спомогна за увеличаване на мощността до 215 к.с. Да, серийният 300 SL (W198) получава брони, огледала за обратно виждане, хромиран декор и по-удобен интериор, но все пак, както уместно се изразяват вестниците от онова време, „дори в абсолютен покой 300 SL създава впечатлението за кола, която се движи с 200 км/ч".
В действителност той е способен на повече. В зависимост от версията W19 ускорява от 235 до 260 км/ч. Но това е на теория. Kесъвършените гуми от онова време правят постигането на такива скорости опасно. Във всеки случай за журналистите от американското Motor Trend официално потвърдените 225 км/ч са достатъчни, за да може 300 SL да вземе лаврите на най-бързия сериен автомобил в света от Jaguar XK120.
Невероятно красив, фантастично бърз и ужасно скъп - базовата цена на Gullwing в Щатите по време на дебюта му е 11 000 долара, тоест два Cadillac Eldorado или четири Chevrolet Corvette, няма как да се превърне в бестселър. Въпреки това, 300 SL дори надмина целта, обещана от Хофман. Само за три години и половина са продадени 1400 „крилати“ купета, а след това още около две хиляди роудстъра.
Но основната победа на този модел е неговият имидж. Именно от каросерията W198 Америка опознава и обиква Mercedes-Benz. Страшно е дори да си помислим, че всичко това можеше да не се случи, ако не беше един далновиден австриец и способността му да убеждава.