П рез последните няколко години кобалтът придоби статута на едно от най-търсените полезни изкопаеми. Сребърно-синият метал, важен компонент в литиево-йонните батерии, увеличи цената си повече от два пъти през последните две години, а осигуряването му е сред основните приоритети на автомобилните компании.
Фокусът върху метала насочи светлите на прожекторите върху мрачната верига за доставка на метала, който се добива (кобалтът почти винаги се произвежда като вторичен продукт при добива на никел или мед) основно в мините на Демократична република Конго, Канада или Мароко, за да отиде в съдържащите кобалт батерии на Samsung Electronics Co., Volkswagen AG и др. Тази верига за доставка се доминира основно от китайски компании.
Много от водещите компании, които добиват кобалт, като Glencore Plc и Vale SA, са добре познати. На другия край са крайните потребители – компании за производство на електронни джаджи и автомобили, които купуват батериите за своите продукти.
Между тях стоят компании, които рафинират кобалта и произвеждат кобалтов сулфат; компании, които комбинират тези химикали с други метали, като никел и манган, за да произвеждат катода на литиево-йонната батерия; и компании, които сглобяват катодите с други компоненти, за да произвеждат клетките на батериите, а накрая и самите батерии.
Добивът на кобалт в Китай е много малък (около 1% от световния обем през 2017 г.), но за сметка на това китайски компании узурпираха кобалтовите мини през последните години, особено в Конго, най-големият източник на ценния метал. Там се добива около 68% от световния обем включително и с помощта на детски труд), 5% идва от Филипините, Куба и Русия дават по 4%, с по 3% се отчитат Канада, Мадагаскар и Австралия.
Осем от четиринадесетте големи кобалтови мини в Конго вече са китайска собственост, което е почти половината от добива на страната.
Китай води света към електрическо автомобилно бъдеще
Колко екологични са "зелените" автомобили в момента
След като кобалтът се добие, той се продава на рафинерии. Там се произвежда кобалтов метал и пудра, които основно се използват основно за производството на супер здрава сплави, използвани в реактивните двигатели. Другият продукт е кобалтов сулфат, който се използва за производство на батерии.
Китай е още по-доминантна сила, когато стане дума за производството на кобалтови химикали. Според данните на Darton Commodities Ltd., Китай държи над 80% от производството на кобалтови химикали. Освен рафинерията във Финландия, Китай държи почти целия световен капацитет за производство на кобалтови химикали.
В следващия етап на производство кобалтовите химикали са смесват с други метали, като манган или алуминий, за да се произведат катодите – положително заредената част на батерията.
Разбира се ими литиево-йонни батерии, които не използват кобалт, но повечето разчитат на този материал. След скока на цените му се търсят начини за намаляване количеството на кобалта в батериите.
В момента господстващо положение имат батериите с никел-манган-кобалт (NMC) оксидно съдържание. Повечето от електромобилите разчитат именно на такива батерии, а 57% от производствения им капацитет е в Китай. Tesla Inc., обаче, използва батерии с никел-кобалт-алуминий оксидно съдържание (NCA), които съдържат по-ниско количество кобалт. Катодите за тези батерии се произвеждат основно в Япония. Индустрията за производство на електроника използва батерии с литий-кобалт-оксидно съдържание (LCO), които съдържат най-високо количество кобалт.
Купуваш мезонет, получаваш безплатно Lambo и Rolls
Mazda: в момента двигателят с вътрешно горене е по-добра алтернатива от електромобила