Н ай-мощният сериен автомобил в света - Lotus Evija – стана дори по-ексклузивен със специалната серия Evija Fittipaldi, почит към една от легендите на Формула 1.
Тя е Емерсон Фитипалди. Младият бразилец се присъединява съм Lotus и се превръща в легенда, оставяйки името си в аналите на Ф1 през 1972 г. Зад волана на емблематичния Lotus Type 72 той печели пет състезания от 11, с което гарантира титлата за себе си и тази при конструкторите за Team Lotus.
Lotus Evija Fittipaldi
Залагайки на емблематичните черно-златни цветове – също на 50 години – ръчно боядисаният екстериор и редица други уникални характеристики превръщат този хиперавтомобил в истинско произведение на изкуството. Покривът му е карбонов, небоядисан, а върху арматурното табло фигурира подписът на Фитипалди.
Newspress / Lotus
Но вероятно най-емоционалният детайл от всички е въртящият се прибор върху плаващия централен приборен панел. Той е ръчно изработен от рециклиран алуминий от оригиналния Type 72, гарантирайки парче от историята във всяка Evija Fittipaldi.
Върху автивното задно крило има орнаменти в чест на петте победи на Type 72 през 1972 г., докато №8 стои върху В-колоната.
Newspress / Lotus
Техническите характеристики на Lotus Evija Fittipaldi са наистина потресаващи. Четирите електромотора генерират сумарно
2039 к.с. и 1700 Нм въртящ момент. Те ускоряват модела до 100 км/ч под 3 секунди, а спринтът до 300 км/ч отнема една 9 секунди! Максималната скорост е ограничена до 350 км/ч.
Newspress / Lotus
Подобно на Lotus Evija, която стои на върха на електрическата мобилност, Lotus Type 72 е не само най-успешният състезателен болид за времето си, а в цялата история на Формула 1. През 2019 г. списание Autosport го нарече „Най-великият състезателен автомобил”. Той е болидът, който пръв във Ф1 залага аеродинамиката като неразделна част от дизайна си.
Интегрираното задно крило и преден сплитер са проектирани специално за аеродинамичност и висока притискаща сила. Всмякателният колектор е препозициониран над главата на пилота, като така въздушният поток се насочва директно към двигателя, докато радиотарите му са поместени отстрани на мотора, а не в носа, както преди. Това не само увеличава капацитета на охлаждане, но подобрява и разпределението на теглото.