В редни емисии СО2. Това словосъчетание стои в основата на драстичната промяна на автомобилния свят. Решенията в Брюксел доведоха до това, че компаниите да приемат единственото възможно решение, а именно пълна електрификация на моделната си гама, за да може през 2030 г. да отговорят на изискването от 59 г/км емисии СО2 за цялата гама (от 95 в момента).
Така батерии, тегло, материали и размери придобиха основен приоритет за компаниите. Тук трябва да добавим и параметъра аеродинамика, който играе съществена роля за понижаване на вредните емисии и разхода. Затова се връщаме 40 години назад, когато Volkswagen показва най-аеродинамичния си модел до днес. Това е олекотеният едноместен ARVW (Aerodynamic Research Volkswagen), чийто коефициент на челно въздушно съпротивление е 0,15. И да, това е прототип, целящ да експлоатира границите на инженерното мислене по онова време.
През 2018 г. Mercedes представи A-Class Sedan, който е „серийният автомобил с най-нисък коефициент на челно въздушно съпротивление от 0,22”. Дори този впечатляващ параметър не може да се мери с Volkswagen XL1 и неговия 0,189, постигнат години по-рано.
От своя страна XL1 също е далеч от първообраза си ARVW, който е създаден „да демонстрира как аеродинамиката и леката конструкция може да генерират сериозни скорости от ежедневна мощност”. Идеята идва по време на петролната криза от 70-те години. Така инженерите правят революционния модел, който висок само 838 мм и широк едва 1100 мм.
Volkswagen
Освен тези параметри, моделът е оборудван със скрити колела и плоска долна част на шасито. ARVW разчита още на подвижни перки, които помагат за поддържане стабилността при висока скорост.
Алуминиевата рама е покрита с фибростъкло и карбон. Задвижването се осигурява от 2,4-литров, 6-цилиндров турбо двигател, генериращ сравнително неската мощност от 179 к.с. Той е монтиран зад водача, насочвайки мощността към задните колела чрез верижно задвижване.
Последният факт не е единственият любопитен технически детайл. На борда на ARVW има воден резервоар, който впръсква вода в всмукателния колектор на турбото. Това помага за охлаждането, като позволява да се използват по-малко вентилационни отвори, които влошават аеродинамичния параметър.
Въпреки сравнително малката си мощност, ARVW успява да развие 355 км/ч след само част тестове на пистата „Нардо” през 1980 г. Максималното му постижение 362 км/ч.
Токът е спасението за мини автомобилите в Европа