С истемите за подпомагане на водача с частична автоматизация със сигурност помагат за предотвратяване на сблъсъци, но не могат да заменят човека. Напротив, скорошно проучване анализира над 37 000 автомобилни инцидента и установява, че хората са по-малко склонни да катастрофират в завои или при слаба светлина в сравнение с автоматизираните технологии. И числата дори не са близки.
Проучването, публикувано наскоро от Nature Communications, установява, че автомобилите, използващи автоматизирани системи, са участвали в пет пъти повече катастрофи по време на изгрев или залез. В завоите съотношението е два пъти повече в сравнение с автомобилите, управлявани от хора. Приблизително 35 000 катастрофи с шофьори и 2100 с активни автоматизирани системи служат като основа за този анализ.
По отношение на ситуациите със слаба осветеност проучването подчертава ограниченията на камерите и сензорите и невъзможността за адаптиране към условията. Например сенките рано сутрин или късно привечер могат да бъдат погрешно интерпретирани като обекти. Променливата светлина също може да бъде проблематична, причинявайки хаос на алгоритмите и причинявайки объркване в системата. От друга страна, обектите в сянка може изобщо да не бъдат засечени. Това се подкрепя от краш тестове, които постоянно показват автомобили, които спират късно или изобщо не успяват да спрат пред симулирани пешеходци или животни.
Ситуацията на кръстовище също е проблематична за сензорите и камерите, които може да не засекат всички препятствия на място, толкова динамично като кръстовище. Проучването посочва, че настоящите системи обикновено "виждат" зоната относително близо до автомобила. Докато човек може да види гъста мъгла на отдалеч и да предприеме нужните мерки, кола с автономно управление просто ще продължи да се движи.
Проучвайки действията, предприети преди сблъсък, повечето автономно движещи се автомобили са се движили направо и с постоянна скорост, преди да бъдат задействани аварийни маневри. Колите, управлявани от хора, показват повече случаи на забавяне и смяна на лентите преди удар.
Проучването взема предвид множество променливи, за да стигне до тези заключения, но изводът е ясен. Системите за подпомагане на водача, в настоящия им вид, са точно това – асистенти. Автоматизацията работи добре направо, но трябва да се съберат и проучат значително повече данни, преди истинското автономно шофиране от Ниво 4 да стане реалност.