Д нес Mercedes-Benz е пример за подражание (както и през по-голямата част от историята си), но в дните, когато американците от Chrysler бяха на борда не всичко вървеше по мед и масло. Достатъчно е да си спомним за провала на Maybach, Smart и неразбираемия за повечето клиенти Mercedes-Benz R-Class. А той трябваше да е основател на нов сегмент, привличайки клиенти от няколко класа. Но реалните продажби бяха в пъти по-малко от планираните, а R-Class тихо угасна без наследник.
Историята започва в началото на новото хилядолетие, когато Daimler Chrysler е в центъра на перфектната буря - влагат се огромни средства за изправяне на Mitsubishi на крака, американската компания е затънала в загуби, а шефовете на концерна и на марката Mercedes, Юрген Шремп и Екхард Корде, напускат постовете си. В такава атмосфера е разработен R-Class, чийто дебют е на автомобилното изложение в Ню Йорк през 2005 г.
Под дългия си покрив автомобилът предлага простора на миниван, проходимостта на кросоувър, управляемостта на лек автомобил, разкоша и комфорта на луксозен седан. Всестранно развит талант. Очакват се по 50 000 купувачи годишно.
R-класата се предлага с къса и дълга база, задно задвижване или 4х4, конфигурацията на салона предлага пет, шест или седем места. За задвижване се предлагат 3,0-литров дизелов V6 в няколко конфигурации, а за американците – атмосферен „осмак” с до 510 к.с. във версията R 63 AMG.
На втория ред седалки властва комфортът, особено при модификацията с две отделни кресла. Мястото в областта на краката е по-голямо от това в S-Class! Уютът се допълва от подгрев на седалките, контрол на климатичната система и развлекателна система с два монитора и DVD плеър.
Тук няма как да подминем пневматичното окачване, благодарение на което големият кораб буквално плува върху асфалта. Шумоизолацията е като при S-Class, двигателите работят със 7-степенна автоматична трансмисия, предвидена е дори възможност за излизане извън пътя.
Mercedes Benz R Class 2010
Визията на модела няма много общи прилики с концепцията Vision GTS от 2002 г. Гордън Вагонер сякаш е бил с вързани ръце при оформянето на R-Class. Едва при фейслифта от 2010 г. екстериорът придобива далеч по-привлекателен вид с биксенонови фарове, увеличена радиаторна решетка, брони, увеличени са корпусите на страничните огледала – формите стават по-ръбати, визията става по-атрактивна.
Основният проблем е желанието да се угоди на всички, да предложиш „всичко в едно”. Фактът, че никой конкурент не предлага след това подобна концепция, говори красноречиво за вродената грешка на самата философия. R-Class се оказва неуспешен експеримент.
Сред проблемите на модела е и цената му. Не само че разбиращите го са малко, но те са принудени да платят много сериозна цена, която е съпоставима с тази на луксозен всъдеход.
На клиентите не се налага да се обясняват какво получават, когато купуват ML или GL. Затова на американския пазар през 2011 г. R-Class е реализиран в тираж от 2385 бройки, докато MC – 36 835. По-скъпият GL е продаден в тираж 25 139.
Плановете са заводът в Алабама да произвежда по 50 000 бройки годишно, но най-успешна за R-ката се оказва 2006 г., когато в САЩ и Европа са пласирани малко под 30 000 бройки.
В крайна сметка историята се пише не само от бестселърите, но и от смелите експерименти, които не трябва да бъдат забравяни, макар и да се провалят на пазара. R-Class е такъв автомобил, а част от собствениците му го определят като „по-добрата S-Class”.