А втомобилният гигант Stellantis обяви инвестиция от 13 милиарда долара в Съединените щати през следващите четири години, с цел увеличаване на американското производство с 50%. Разширяването ще създаде пет хиляди нови работни места в заводи в Илинойс, Охайо, Мичиган и Индиана, което според главния изпълнителен директор Антонио Филоса е най-голямата операция в историята на компанията.
Решението на европейската група, родено от сливането между Fiat Chrysler Automobiles и PSA, която контролира марки като Opel, Peugeot и Citroën, представлява тежък удар за германските и европейските производствени обекти. Въпреки че Stellantis не предостави подробности за потенциални съкращения в Германия, разумно е да се очаква значителен дял от производството да се премести в чужбина през следващите години.
Високите европейски цени на енергията и американските мита вероятно са натежали на този стратегически избор. Съобщението от Stellantis е само върхът на айсберга на отлив на капитали, който се ускорява от Германия. Големите германски производители постепенно преместват производството си: BMW се премести в Дебрецен в Унгария, Mercedes-Benz в Кечкемет, също на унгарска територия.
Индустрията напуска страната
Производството на енергоемки стоки, електротехника, машини и суровини вече не е рентабилно при сегашните условия. Изглежда почти парадоксално, ако не беше драматично, че министърът на икономиката Катерина Райхе, осъзнавайки липсата на конкурентоспособност на Германия, е създала работна група за разработване на стратегии за излизане от кризата. Проблемите вече са добре известни и не са необходими работни групи, за да се идентифицират.
Междувременно канцлерът Фридрих Мерц ясно заяви по време на срещата на върха на ЕС, че всички варианти са на масата, с изключение на един: справяне с първопричината за проблема, а именно европейската климатична политика, която до голяма степен е предизвикала този индустриален колапс.
Безусловната защита на климатичния консенсус от страна на Брюксел показва, че Берлин отлично разбира какво допринася за икономическия колапс на Германия.
В момента около 5,4 милиона германци все още работят в индустрията: автомобилостроене, машиностроене, електротехника. От 2018 г. насам броят им е намалял с около 250 000. Индустриалното производство е спаднало средно с 23%, което представлява най-малко 35 млрд. евро годишна загуба на създадена стойност.
Германия влезе в тази спирала заради санкциите, наложени на Русия, които имаха опустошителен бумерангов ефект върху германската икономика. Решението да се откаже от евтиния руски газ, който в продължение на десетилетия захранваше германската преработвателна промишленост и я правеше конкурентоспособна в световен мащаб, се оказа икономическо самоубийство.
Енергията, доставяна от Москва чрез газопроводите „Северен поток“, гарантираше стабилни и изгодни цени, позволявайки на Германия да запази европейското си индустриално лидерство. Днес, с учетворени разходи за енергия и зависимост от по-скъпи и нестабилни доставки, германската индустрия загуби основното си конкурентно предимство.