Н ачалото на 90-те години е вълнуващо време за автомобилните ентусиасти, особено за тези, които са пристрастени към спортните японски модели. Това е ерата, в която производителите от Страната на изгряващото слънце надминават себе си, предлагайки технически иновативни спортни автомобили и GT-та. В тази плеяда може да бъдат зачислени Acura NSX, Mazda RX-7, Mitsubishi 3000GT VR-4, Nissan 300ZX Twin Turbo, Subaru SVX. Приносът на Toyota към жанра днес е икона, която „Авто банда” реши да представи. Ние ще погледнем към миналото на модела, докато „бандитите” представят една доста наточена от Overdrive „пила”.
Четвъртото поколение на модела дебютира през пролетта на 1993 г., с което франчайзът Supra се възражда. А оригиналът дебютира през април 1978 г., като това реално е удължена със 130 мм Celica, но вместо 4-цилиндров мотор е монтиран редови 6-цилиндров двигател.
Следващата стъпка в историята на Toyota Supra идва с представянето на Celica XX (както е известен моделът на японския пазар), лансиран в Япония през юли 1981 г. В Европа моделът идва за пръв път през август 1982 г.
Третото поколение на модела (1986-1992) въвежда принудителното пълнене и модификацията Sport Roof, която е японската версия на Targa на Porsche. И двете нововъведения продължават живота си в четвъртото поколение, но A80 е всичко друго, но не и круизър.
По последната Supra инженерите на Toyota работят четири години, като отделят специално внимание на съотношението мощност-тегло. Моделът споделя основната платформа и механичен пакет с Lexus SC 300, който излиза на пазара през 1992 г. SC 300 и Supra разчитат на нов редови „шестак”, който е последният от дългата поредица агрегати, взаимстван от Crown и тунингован от Yamaha "M" двигател, който задвижва 2000 GT през 60-те години.
Този „шестак” е с чугунен блок, алуминиева глава, 24 клапана. Работният му обем е 2997 куб. см (докато този във видеото е 3,4 литра и много преработен) и идентични по размери ход и диаметър на буталото: 86 x 86 мм. Горивото се впръсква от секвенциални електронни инжектори.
Атмосферната версия (обозначена 2JZ-GE) генерира 220 к.с. и 299 Нм въртящ момент, развъртайки се плавно до 6800 об./мин. Агрегатът работи съвместно с 5-степенна ръчна или 4-степенна автоматична кутия.
Звездата е турбо версията, която вече работи съвместно с Toyota/Getrag 6-степенна механична или 4-степенна автоматична трансмисия. Двигателят (2JZ-GTE) разчита на две малки турбини, работещи последователно: едната се включва при ниските обороти, а втората от 4500 об./мин. Тази конфигурация вдига мощността до 320 к.с., а въртящият момент до 428 Нм.
С тези параметри Supra е доста пред V6 конкурентите си в лицето на NSX (270/210), 3000GT VR-4 (300/315) and 300ZX Twin Turbo (300/283). Надмощието се демонстрира още по-категорично, когато инженерите махат електронния ограничител на скоростта (250), без който серийна Supra Turbo успява да ускори до 300 км/ч.
Всички тези цифри не биха имали никакво значение, ако автомобилът бе прекалено тежък. А именно такива са основните критики към предходното поколение на Supra, тежащо между 1563 и 1631 кг. Новата Supra е с около 90 кг по-лека, постигнато чрез използването на традиционни вече леки материали – алуминиев капак на двигателя, подвижен панел на Sport Roof, пластмасов резервоар, а също кух заден спойлер и други нетрадиционни решения. Резултатът от всичко това е, че съотношението мощност-тегло е едва 4,8 килограма на 1 конска сила.
По-ниското тегло означава по-ефикасна работа на напълно независимото окачване и четирите дискови спирачки.
Четвъртото поколение на Supra запазва конфигурацията от 2+2 места, но скосеният покрив означава, че отзад почти няма място. Фокусът тук е върху водача.
Почина легендарният шеф на Fiat Серджо Маркионе