К огато Volkswagen купува 50% от акциите на Audi през 1964 г., намеренията му са само едни: да използва производствените мощности за производство на Beetle. До 1966 г. VW е натоварил производствените мощности в Инголщад, произвеждайки 60 000 бройки от своя най-важен модел, VW 1200.
Но инженерите на Audi работят тайно по проект, с който да докажат на ръководството на Volkswagen, че могат много повече от това да произвеждат „костенурки”. Това е Audi 100 от 1968 г., който доказва на ръководството във Фолсфбург, че Audi има бъдеще.
Превъртаме напред до 1972 г., когато на бял свят се появява Audi 80 (с вътрешнофирмено обозначение В1). По-важното, този път автомобилът не е разработен тайно (като 100), той е воден от Лудвиг Краус, а позволението за него идва от Volkswagen в края на 60-те години.
Идеята на Краус е вдъхновена от състезателните автомобили, но без да е толкова впечатляваща като визия. Нещо повече, той „качва” модела на самоносеща конструкция, докато повечето седани от онова време все още използват рама. Така, при лансирането на модела през юли 1972 г., базовият, 2-врат модел тежи едва 835 кг.
Audi
Продажбите започват през октомври същата година, макар и без някакъв първоначален успех. Въпреки това Audi 80 е основоположник на нов сегмент, този на компактните седани, за кратко сегмент В. Той е дълъг само 4,18 м, межсуосието му е 2,47 м. За днешните реалности това е прекалено късо за компактен седан.
Година по-късно (1973 г.) започва първата Петролна криза. Тя оставя огромен отпечатък върху автомобилната индустрия. Оказва се, че Audi 80 е точният модел за тази нова реалност. Благодарение на новите си OHC двигатели, 80 е изключително ефикасен.
Семейството двигатели ЕА 827 е разработено от Франц Хаук. Освен базовия, 13-литров мотор, Audi прави мотори с до 1,6-литров работен обем, който генерира 98 к.с. Трансмисията е 4-степенна механична, на по-късен етап се предлага и 3-степенен автоматик.
Друго предимство на модела е независимото предно окачване McPherson. Отзад е полунезависима торсионна греда. Спирачната система е с диагонална спирачна диаграма, с дискове отпред и барабани отзад. Всички тези фактори помагат на Audi 80 да спечели приза „Автомобил на годината в Европа” през 1973 г.
След като за шест години са произведени над 1 млн. автомобила, през 1978 г. идва второто поколение (В2). Това е много необичайно за онова време – седан да бъде заменен с нов модел след толкова кратко време. Но Audi знаят, че В1 има проблеми и затова бързат да ги отстранят с по-добра платформа.
През 1996 г. Audi отправя 80 в пенсия, заменяйки го с А4. Така до днес (от В1 до В9), включвайки всички поколения А4, Audi е продал над 12,5 млн. автомобили от своите компактни седани.