П рез 1921 г. Еторе Бугати разработва нов състезателен автомобил, обозначен като Type 29. Първоначалният дизайн е съсредоточен около 3,0-литровия редови „осмак”, взет от прототипа Type 28. Но внезапна промяна в състезателните правила връща Бугати обратно за чертожната дъска, тъй като обемът на двигателите се намалява на 2,0 литра.
Излишно е да казваме, че преди 100 години дизайнът на двигателя няма нищо общо с този на модерните му аналози. Максималните обороти на агрегата са 3800, като 8-цилиндровият мотор генерира от 75 до 100 к.с., захранван с въздушно-горивна смес от два карбуратора Zenith. Еторе го монтира на състезателния прототип с къса база Type 29. Тестовете са многообещаващи.
Bugatti
Така Бугати решава да използва двигателя за уличен модел, представен през 1922 г. Наречен Type 30, той ще се превърне в първия в света истински спортен автомобил, вероятно един от най-усъвършенствания сериен модел за ерата си.
Използвайки кованата предна ос от Type 22, новият модел е първият сериен автомобил на Bugatti, оборудван с предни спирачки. Това изглежда смешно днес, но преди 100 години повечето автомобили имат само задни спирачки, основно защото вдигат само до около 80 км/ч.
Bugatti
За мощния Type 30, който достига 145 км/ч, родният в Италия инженер разработва предни барабани с ляти спирачни челюсти, които директно взаимодействат със задните барабани, използвайки спираловидни нарези - система, която експоненциално подобрява спирачната сила. Но това не е всичко. Предните спирачки са свързани също с хидравлична система, което прави автомобилът един от първите, които разполагат с спирачки със сервоусилвател.
Бугати подобрява и комфорта, като седалките са тапицирани с многопластова кожена тапицерия, която помага да се абсорбира друсането от лошите пътища по онова време.
Моделът се прави от 1922 до 1926 г., като Type 30 се прави в няколко каросерии, включително 4- или 2-местни спортни купета и кабриолети.
Преди да замени този революционен модел с Type 38, Bugatti прави около 600 бройки.