А рабските шейхове нямат проблеми с парите, а те им дават свобода да запълват свободното време с хобитата си. Това на Хамад бин Хамдал Ал Нахиан са колите, при това на супер странните, поръчкови екземпляри с гигантски размери.
Роджър Дъдинг е много далеч от тази екстравагантност, той е типичният колекционер на класики, а неговата колекция Studio 434 са смята за най-голямата на Острова и Европа. В момента тя наброява 400 автомобила!
Всичко започва през 70-те години. В основата на колекцията застават Morris Minor на бащата на Дъдинг и Jensen Interceptor FF. Сега тя е най-голямата във Великобритания, вероятно и в Европа. Част от нея ще бъде изложена на педантичното окосените морави пред централата на Honourable Artillery Company.
AC 428 Frua
Акцент в експозицията ще са модели на една от най-старите автомобилни марки - AC. Гостите на специалното градинско парти ще могат да видят един от най-редките модели на британската марка - AC 428 Coupe. Базиран на удължено шаси от Cobra, 428 е почти четвърт тон по-лек от конкурентите си Aston Martin DBS и Jensen Interceptor. Задвижва се от 7,0-литров V8 двигател на Ford, който го ускорява до 96 км/м за 5,5 секунди. От това купе са произведени само 51 бройки, смесващи британски чар, италиански стил и американски мускули.
Пред посетителите ще бъда показан и AC от 21-ви век - 378 GT Zagato. Този автомобил е единствен по рода си и е част от колекцията на Дъдлинг.
Lagonda Rapide
А един от най-ценните експонати в нея е Aston Martin Lagonda. Най-ценните не е точно определение, по-скоро става въпрос за определящите за цялата колекция модели, тъй като в тази колекция има цели 26 екземпляра от този модел. Очевидно това е слабостта на Дъдлинг.
Посетителите ще могат да видят и най-прекия предшественик на Lagonda, ако въобще има такъв, а именно Lagonda Rapide Sports Saloon от 60-те години. Купето на този автомобил е дело на Touring of Milan. Произвеждан е само три години, за което време са произведени 55 екземпляра.
В колекцията фигурира и звездата от киното DeLorean DMC12. DMC12 се произвежда в Белфаст между 1981 и 1983 г., а дизайнът е на Джуджаро от Italdesign.