П реходът към електрически коли (EV) набира скорост в цяла Европа, но остава една огромна пречка: стабилна, надеждна и достъпна инфраструктура за обществено зареждане. Тази мрежа се смята за последното голямо препятствие и предизвикателство за масовото внедряване и за съжаление нейното развитие все още е много по-бавно от необходимото на целия континент.
Въпреки че продажбите на електромобили се увеличават, инфраструктурата, която ги поддържа, се затруднява да се справи с темпото, главно поради трудната икономическа ситуация. Анализ на Autocar относно предизвикателството за реализиране на печалба, посочва основен финансов проблем: изключително високите разходи за мрежата, които пречат на обществените зарядни станции за електрически превозни средства да постигнат търговска жизнеспособност.
Инсталирането на едно мощно зарядно устройство изисква голяма капиталова инвестиция, като общите разходи често надхвърлят 100 000 долара, когато се отчитат хардуерът и значителните такси за монтаж. Най-тежкият финансов фактор обаче е структурата на тарифите за комунални услуги, по-специално наказателните такси за пиково потребление. Тези такси, начислявани върху най-високото моментно потребление на енергия в рамките на един цикъл на фактуриране, могат да направят цялата зарядна станция нерентабилна, дори ако има само няколко сесии за високоскоростно зареждане на месец.
Във Великобритания постоянните такси са се увеличили с около 462% за бързозареждащите хъбове и с 389% за по-бавните хъбове през последните две години. Тези такси са резултат от регулаторни промени – особено от Целевия преглед на таксуването (TCR) на Ofgem, който задължава предприятията да плащат въз основа на капацитета, който биха могли да използват, а не на това, което реално използват.
Операторът Дора Кларк от Osprey отбеляза, че тези „такси за капацитет“ санкционират недостатъчно използваните места. Дори при добро потребление, тези хъбове се борят да постигнат рентабилност.
Тази динамика създава порочен кръг. Високите фиксирани разходи и нестабилните тарифи правят зарядните станции рискована инвестиция с нисък марж. Операторите са обезкуражени от разполагането на нови станции, особено в жизненоважни райони с високо търсене, като бензиностанции по магистралите или гъсто населени градски центрове, където подобренията в мрежата са най-скъпи.
Проблемът се утежнява от ниската степен на използване. Повечето собственици на електрически превозни средства все още дават приоритет на по-евтиното и по-удобно зареждане у дома. Това прави публичните зарядни станции редки и често нискостойностни (напр. бързо зареждане с 30 kWh), което допълнително утежнява ниската възвръщаемост на инвестициите и затвърждава колебанието на потенциалните инвеститори.
В Европа като цяло се наблюдават подобни проблеми: остаряващи мрежи, забавяния в планирането и издаването на разрешителни, както и недостатъчни инвестиции в модернизирането на инфраструктурата. Докато някои страни са постигнали по-голям напредък, много региони остават недостатъчно обслужвани – особено селските райони или местата с по-слаба гъстота на населението.
Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA) отправи тревожно предупреждение, като изчисли, че за да постигне климатичните цели, ЕС се нуждае от приблизително 8,8 милиона обществени зарядни станции до 2030 г. Това число би изисквало инсталиране на над 22 000 нови зарядни устройства седмично – огромен скок спрямо настоящия среден темп, който изостава значително.
Освен това, по-голямата част от съществуващите обществени зарядни станции са концентрирани само в няколко страни – Холандия, Германия и Франция. Така огромни региони са недостатъчно обслужвани и това разочарова шофьорите, които не могат да разчитат на зареждане по маршрута.
Преодоляването на тази инфраструктурна празнина е неоспоримо за успешен преход към електрическа мобилност. То изисква координирани усилия, включително регулаторни реформи за намаляване на разходите за свързване към мрежата и внедряване на интелигентни системи за управление на енергията (като например съвместно разполагане на батерии) за смекчаване на таксите за пиково търсене. Докато тези финансови и логистични пречки не бъдат отстранени, мрежата за обществено зареждане в Европа ще продължи да изостава, оставяйки масовия пазар да чака.