У беден съм, че констатацията, която ще последва, ще подразни мнозина от вас, но ние просто ще повторим това, което в Брюксел зададоха като посока: пътят напред е електрическата мобилност. Да, бяха направени някои отстъпки в полза на двигателя с вътрешно горене, но с условности. Общият курс обаче не е променян, а той е за драстично намаляване на вредните емисии СО2 от целия автопарк, което може да се постигне чрез микс от различните технологии за задвижване, като най-голяма тежест тук имат електромобилите. Със сигурност не говорим за смърт за ДВГ, както предричаха мнозина преди 2-3 година, но немповете на развитие на технологиите за електрическо задвижване са впечатляващи. И те тепърва набират скорост.
Макар и на по-ниска скорост от първоначално предвиденото, данните показват, че делът на електромобилите от общите продажби на нови коли става все по-голям. Причините за това са комплексни, колкото комплексни са и причините за това този процес да върви с различна скорост в различните страни и региони на континента.
За по-ясна обща картина на последния процес се явява мащабното проучване Ayvens Mobility Guide 2026, което разкрива картината в цялостната електрическа екосистема на европейския пазар.
Ayvens (бившото АЛД Аутомотив) e лидер в електрификацията на автопаркове в Европа и в България, като на тази база компанията разполага с натрупани огромни обеми реални данни и практики от различни пазари. Цифрите за България са особено интересни, които в никой случай към този момент не потвърждават заглавието, но темповете на нарастване на електрическия автопарк у нас са впечатляващи. Ще стигнем и до тях, но сега малко повече за общата картина.
Проучването на Ayvens отразява реалното състояние на пазара, а то е ясно: пазарният дял на BEV постоянно расте в цяла Европа, дори в България. Данните на ACEA показват, че регистрациите на чистите електромобили в ЕС вече достига почти 20% (19,7%) за четирите месеца на 2026 година. Ако към тях добавим и пазерен дял от 9,6% на моделите с плъг-ин хибридно задвижване, то вече говорим за почти 30% пазарен дял.
Данните на ACEA показват още, че през април 2026 г., в България има ръст от 216,7% в регистрациите на изцяло електрическите автомобили, като достигнатото ниво е било 456 единици при такова от 144 през същия месец на 2025-а. Разбира се, тук абсолютните цифри са миниатюрни, но процентите показват тренд. В тази статистика не влиза пазарът на употребявани електромобили, който е доста по-голям.
Инфраструктурата за обществено зареждане се разраства много бързо в цяла Европа, като до края на 2025 г. са разположени над 1,2 милиона обществени зарядни станции на континента. Въпреки това гъстотата и достъпността на инфраструктурата все още се различават значително в различните страни, което допринася за различните скорости на приемане и постоянната тревожност относно пробега сред шофьорите.
Ясно е, че скоростта на навлизане на електрическата мобилност в различните държави е доста различна. Норвегия достигна почти 100% (около 96% пазарен дял на EV от общите продажби в края на 2025 г.), докато в страните като Италия и Испания този темп е много по-бавен, да не говорим за страните от нашия регион и конкретно България.
В сравнение с предишното издание на Ръководството за мобилност на Ayvens 2026, методологията за оценяване на зрялостта на пазарите за електрически автомобили е усъвършенствана. Държавите вече се оценяват по пет основни стълба, което води до обща оценка по скала от 1 до 100.
Петте стълба са: 1. Навлизане на пазара на електромобилиа (25%): измерване на обема на продажбите на електрически превозни средства спрямо общия обем в индустрията; 2. Зарядна инфраструктура (20%): оценка на количеството обществени зарядни точки спрямо броя на електрическите превозни средства на пътя; 3. Данъчно облагане и регулации (20%): оценка на въздействието на стимулите и предимствата от непарична полза за по-екологични силови агрегати; 4. Сравнение на общите разходи за собственост (TCO) на електрически автомобили и спрямо тези на двигатели с вътрешно горене (30%): показател с най-голяма тежест, сравняващ конкурентоспособността на електрическите модели по отношение на разходите; 5. Устойчивост на електроенергията (5%): разглеждане на въглеродния интензитет на националната енергийна мрежа и дела на възобновяемите източници.
Отличниците, на база тази методология, са страните с над 60 точки, в която група попадат страни като Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Норвегия и др. (13 страни общо). В средната група с точки над 40 попадат Гърция, унгария, Ирландия, Италия, Словения и Испания. Под тази черта сме България, Хърватия, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Украйна.
Ето и цифрите, които Ayvens вади в своето проучване специално за България.
Делът на BEV от общите продажби е 5%, 1% се пада на плъг-ин хибридите, 4% държат самозареждащите се хибриди и 79% са за бензиновите коли. В крайна сметка ръстът на продажбите на BEV коли през 2025 спрямо 2024 г. е +40%.
Трите най-продавани електромобила у нас през миналата година са Tesla Model Y, Fiat 600 / Abarth 600, Hyundai Ioniq 5. Същата класация при е-LCV е: Opel Combo-e Cargo, Citroеn e-Berlingo Van, Peugeot e-Partner.
Най-важните параметри са броят на зарядните станции, който погрешно мнозина мислят, че е малък. А реално той изпреварва по усреднени параметри този в ЕС. През 2024 г. у нас е имало 578 бавни и 855 бързи станции. През 2025 г. броят на бавните станции скача до 864, а този на бързите достига 954 броя.
И другият параметър, който е интересен и който на мен ми изглежда странен, е свързан с разхода на километър пробег (48 месеца/120 000 км), който според това проучване възлиза на 33 евроцента за колите с ДВГ, докато при електромобилите е 39 цента.
Единствените ползи за собствениците на електромобилите в България е изключването им от плащането на пътен данък и безплатното ползване на платените зони в гладовете. Субсидия за покупка няма. Няма и такива за изграждане на зарядна мрежа.
За фирмените клиенти има нещо важно, което е добре да бъде изтъкнато. Ако компания закупи електрически автомобил от 2026 г. нататък, тя вече може да го амортизира (т.е. да го отчита като разход) с процент до 50% годишно - два пъти по-бързо от преди. На практика това означава, че пълната цена на превозното средство може да бъде призната като данъчно приспадаем разход за две години вместо за пет, което намалява облагаемата печалба и следователно дължимия корпоративен данък. Мярката се прилага за така наречените активи от категория V и е предназначена да насърчи прехода към чисти автомобили.