С нарастването на електрическите коли по света, зад кулисите се очертава една също толкова важна индустрия: рециклирането на батерии. Според доклад на индустрията, това, което дълго време е било нишов бизнес, бързо се превръща в многомилиардна възможност, която би могла да помогне за по-устойчив и по-икономически устойчив електрически транспорт, съобщава InsideEVs.
Според нов доклад на консултантската фирма McKinsey & Co. световният пазар за рециклиране на батерии е позициониран да нарасне от ниша от 2,5 милиарда долара до годишен оборот от 70 до 95 милиарда долара до 2040 г. Основният двигател на този растеж е проста математика: милионите електромобили, продадени през последното десетилетие, достигат края на първия си живот.
Докато производствените отпадъци от „гигафабрики“ в момента представляват по-голямата част от рециклируемите материали, McKinsey прогнозира, че до 2040 г. приблизително 83% от потока за рециклиране ще идва от стари автомобилни батерии. Очаква се над 100 милиона батерии за EV да бъдат излезли от употреба през следващото десетилетие.
Индустрията преминава от мислене за „недостиг“ към такова за „изобилие“. Тези изразходвани батерии са по същество „градски мини“, съдържащи високи концентрации на литий, кобалт и никел, които често са по-лесни и по-чисти за обработка от новодобитата руда.
Критично важните материали за батерии, като кобалт и никел, са скъпи и често се доставят от геополитически чувствителни региони. Рециклирането осигурява вторичен източник на тези метали, което помага за намаляване на зависимостта от добива и нестабилността на цените.
Правителствата все повече затягат разпоредбите, за да гарантират правилното рециклиране на батериите. Например, Регламентът на ЕС за батериите има за цел да оползотвори до 70% от ключови материали от излезли от употреба батерии до 2030 г. Усилия, които ще доведат до мащабно разширяване на инфраструктурата за рециклиране.
Регулаторният натиск също ускорява тази тенденция. В Европа Законът за критичните суровини вече постановява, че значителен процент от съдържанието на новите батерии трябва да идва от рециклирани източници. Тези закони принуждават автомобилни производителите да инвестират сериозно в системи със „затворен цикъл“, където батерията на автомобила в крайна сметка се преражда като нова.
Рециклирането на батерии не е просто въпрос на избягване на отпадъци. То се очертава като критично за дългосрочната жизнеспособност на електрическата мобилност. Ако рециклирането може да се мащабира ефективно, то би могло значително да намали нуждата от нов добив, да намали екологичния отпечатък на производството на EV и да стабилизира веригите за доставка на суровини.
Някои проучвания дори показват, че една зряла индустрия за рециклиране би могла в крайна сметка да доставя голям дял от материалите, необходими за нови батерии. Анализът на McKinsey показва, че до 2025 г. всеки тон материал за батерии може да донесе приблизително 600 долара стойност. С подобряването на автоматизацията и увеличаването на обема на стари батерии, се очаква рентабилността на тези операции да се конкурира с тази на индустрията за първични метали.
Пътят обаче не е без препятствия. Рециклиращите компании трябва да се справят с липсата на стандартизация в дизайна на батериите и нарастващата популярност на литиево-железните фосфатни (LFP) батерии, които съдържат по-малко ценни метали от традиционните батерии на никелова основа.
Въпреки тези предизвикателства, посланието е ясно: бъдещето на електромобилната индустрия не е само в това какво е на пътя, а в това какво се случва с колата, след като пътуването ѝ приключи. През следващите десетилетия пунктовете за скрап може да станат също толкова жизненоважни за автомобилната индустрия, колкото и мината.