О ткакто членовете на НАТО обещаха да изразходват 5% от БВП за отбрана по-рано през 2025 г., имаше известен скептицизъм относно това дали това е постижимо. Променящата се индустриална база на Европа е началото на реална промяна, тъй като континентът възстановява отбранителната си база в отговор на ескалиращото геополитическо напрежение.
През 40-те години на миналия век много автомобилни производители използват поточните си линии за производство на военни машини, самолети, боеприпаси и др. Всички автозаводи в Германия са впрегнати във военната индустрия, същото може да се каже за заводите на автомобилните производители в останалата част на Европа, дори в САЩ. Там Ford преоборудва завода си в Уилоу Рън в Мичиган, който започва производство на бомбардировача B-24 Liberator. В пиковия период на производство, един бомбардировач се е правил за 63 минути. Rolls-Royce пък произвежда двигатели за изтребителите Spitfire и Hurricane.
Днешното геополитическо напрежение не може да се сравнява с 40-те години на миналия век, но ситуацията е може би най-обтегната през последните 5-6 десетилетия. САЩ държи самолетоносачи в готовност за атака срещу Иран, а атаките на администрацията му срещу НАТО и Европа е обтегнала отношения до краен предел. Към това добавяме казусът Гренландия, за да стигне ситуацията до точка на кипене пред дългогодишните военни партньори. И тук дори не вкарваме в уравнението Украйна.
Затова не е изненадващо, че Европа иска да регенерира своя отбранително-промишлен комплекс след повече от 30 години мирен период, последвал края на Студената война.
В днешна Европа началото на индустриалната тенденция от преди осем десетилетия се случва отново. И този процес идва точно когато някои от автомобилните производители на континента са изправени пред сериозни трудности. Част от тях приветстват възможността да консолидират дейността си.
Епицентърът на всичко това е Германия, макар активност да се забелязва и в други държави. Компаниите в отбранителния сектор или поемат работната сила на производители от автомобилния сектор, или търсят да придобият техни производствени мощности.
Наемане на работници и придобиване на заводи
Един от най-големите германски контрагенти в областта на отбраната се съгласи да наеме стотици служители от автомобилния доставчик Continental през 2024 г., когато търсенето му на работна ръка нарасна. По подобен начин Hensoldt, баварският производител на радари, започна преговори за наемане на съкратени работници от Continental и другия доставчик на автомобилни части Bosch в началото на 2025 г.
Освен Германия, белгийското правителство предложи затвореният завод на Audi в Брюксел да бъде трансформиран за производство на отбранителни продукти. Според съобщенията, той ще бъде преобразуван за производство на бронирани превозни средства и дронове, като ще е необходим само малък основен ремонт.
Тези случаи отразяват по-широка европейска тенденция: отбранителната индустрия все повече се позиционира като стабилизираща сила в региони, засегнати от индустриалния преход. Доставчиците и производителите на автомобили, много от които се борят с прехода към електрическа мобилност, нарастващите разходи за енергия и глобалната конкуренция, предоставят както квалифицираната работна сила, така и физическата инфраструктура, от които отбранителните компании се нуждаят, за да разширяват дейността си.
Пренасочването на съществуващи съоръжения съкращава времето за въвеждане в експлоатация на нови производствени линии, което позволява на компаниите да реагират по-бързо на ангажиментите към НАТО и повишените геополитически изисквания.
Ако се запази, тази тенденция може да отбележи повратна точка в индустриалния пейзаж на Европа. Заводите, някога предназначени за гражданска мобилност, могат да станат централни за военната индустрия, а квалифицираната работна ръка, някога обвързана с автомобилното производство, може все повече да определя бъдещето на европейската отбранителна икономика.
Доставчиците гледат много фокусирано към военната индустрия
Водени от нарастващите европейски разходи за сигурност, големи фирми като Bosch, ZF, Schaeffler, Mahle и Continental адаптират производствените си възможности за производство на компоненти, свързани с отбраната. Ключови аспекти на тази промяна включват:
Schaeffler си партнира с Helsing за производство на компоненти за военни дронове, докато Trumpf разработва лазерни системи за борба с дронове. Continental си сътрудничи с Rheinmetall за компоненти за военни превозни средства, а Deutz прави двигатели за танкове. Няколко завода, включително споменатия обект на Audi в Брюксел и Volkswagen в Оснабрюк, преминават от производство на леки автомобили към производство на военно оборудване.
Всичко това се подхранва от целта на Германия почти да утрои годишните разходи за отбрана до 2029 г. и по-широките усилия на ЕС за повишаване на сигурността, като фирмите търсят нови потоци от приходи, тъй като търсенето на електрически превозни средства не е толкова голямо, колкото се очакваше. Тази трансформация позволява на доставчиците да препрофилират съществуващите си заводи и да запазят квалифицирана работна ръка, като специализирани фирми като Hensoldt набират основно хора от автомобилния сектор.